Въглеродният отпечатък на глобалните системи с изкуствен интелект за цялата 2025 година може да се изравни с този на Ню Йорк. В същото време „жаждата“ на AI за вода се конкурира с тази на световния пазар на бутилирана вода, според нови оценки.
Изкуственият интелект е навсякъде и се разраства с експоненциална скорост. Колкото повече го използваме, толкова повече центрове за данни са необходими, за да се извършват сложните изчисления, които стоят зад удобствата на изкуствения интелект.
Тези съоръжения са не само огромни консуматори на електроенергия, но и на вода, която е необходима за охлаждане на сървъри и за генериране на електроенергия в електроцентрали.
Колко електроенергия и вода използват?
В повечето случаи това е загадка, защото е трудно да се намерят точни данни. Когато големите технологични компании публикуват своите данни за енергията, те ги събират на едно място по начин, който прави невъзможно да се види потенциалната екологична цена на изкуствения интелект.
Някои компании дори отказват да дадат данни за водата, използвана от електроцентралите, твърдейки, че тя е извън техния контрол.
В статия, публикувана в списание Patterns, Алекс де Врис-Гао, докторант в Института за екологични изследвания на VU Amsterdam, дава някои цифри за екологичните разходи на изкуствения интелект, използвайки публични корпоративни отчети и данни на Международната агенция по енергетика (IEA).
Скритите разходи
Първо, де Врис-Гао оценява общото годишно потребление на електроенергия от хардуера на изкуствения интелект, като комбинира данни от множество източници, включително записи за продажби и изискванията за мощност на високопроизводителни чипове.
За данните за потреблението на вода той разглежда ефективността, с която центровете за данни преобразуват водата в охлаждаща течност, и колко водноелектрически централи използват за генериране на киловат енергия.
След това, с цялата тази информация, той успява да прогнозира общото количество въглеродни емисии и количеството използвана вода. „Въглеродният отпечатък само на системите с изкуствен интелект може да бъде между 32,6 и 79,7 милиона тона емисии на CO2 през 2025 г.“.
За сравнение, общите въглеродни емисии на град Ню Йорк за 2023 г. са оценени на 52,2 милиона тона CO2 и, по данни на американската енергийна информационна служба, през 2025 година ще са с около 2% повече.
Що се касае до водата, водният отпечатък на AI сектора ще е в диапазона 312,5–764,6 милиарда литра, пише де Врис-Гао.
Лавинообразно нарастване
Публикувайки тези оценки, де Врийс-Гао предупреждава, че проблемът тепърва започва да назрява. Предстои да бъдат построени още множество центрове за данни, за да се отговори на все по-нарастващото търсене на изкуствен интелект.
Стотици проекти по цял свят са в процес на изграждане или чакат „на опашка“. И без точна картина на данните правителствата и регулаторните органи ще останат в неведение за истинската екологична цена на явлението, наречено AI.
„Необходими са спешни допълнителни разкрития от операторите на центрове за данни, за да се подобри точността на тези оценки и да се управлява отговорно нарастващото въздействие на системите с изкуствен интелект върху околната среда“, заключава де Врийс-Гао.
