Европа е на път да се „разчекне“ между собствените си амбиции: да се конкурира с всички сили в надпреварата за развитие на изкуствения интелект или да се придържа към своите „зелени“ цели за опазване на климата.
„Това е като кръстопът за Европа“, каза Дан Айвс от Wedbush Securities пред CNBC. Блокът може или да „играе в бъдещето“, или да рискува „да пропусне голяма част от тази технологична вълна“. Щеше да е лесно, ако не бяха собствените цели на ЕС за зелената енергия и опазването на климата.
Обрат в енергийното развитие
В световен мащаб електричеството е най-голямото предизвикателство за изграждане на центрове за данни, свързани с изкуствения интелект. Докато САЩ използват електроцентрали на изкопаеми горива, за да захранват новите проекти, Европа изисква от разработчиците да разкриват мерките си за енергийна и водна ефективност, добавяйки немалка бюрократична тежест, която може да забави стартирането на ЦоД проектите.
Европейският съюз често бива сочен като фаворит от гледна точка на екологични политики, но все повече критици твърдят, че това лидерство реално пречи на бизнеса. Континентът се възприема като „антипредприемачески“, казва Айвс, което тласка европейските технологични предприемачи и новостартиращи компании да се местят в САЩ, Близкия изток или Азия в търсене на по-благоприятни политики.
Докато Европа се опитва да навакса в надпреварата за изкуствен интелект, нуждата от енергоемка инфраструктура се увеличава, нараства и търсенето на електроенергия. Напрежението става все по-трудно за игнориране. Нарастващият капацитет за възобновяема енергия беше предназначен да замени замърсяващите енергийни източници, но сега се ширят опасенията, че енергетиката ще се развие по коренно различен начин.
„Можете да видите Обединеното кралство как се отдръпва от някои от ангажиментите си“, казва Пол Джаксън, регионален стратег по глобалния пазар в Invesco – и вярва, че Европа вероятно ще последва примера.
„Това е доста нормален редовен процес, при който, когато времената са добри, е лесно да се убедят хората, бизнеса, правителствата да се движат в правилната посока по въпроси като изменението на климата и да поемат част от разходите, свързани с промяната“, допълва Джаксън.
Но в по-трудни времена и при „конкуриращи се интереси“, най-естественото нещо е изместването на климатичната програма надолу в списъка с приоритети.
„На определен етап затварянето на въглищни електроцентрали може действително да бъде отложено“, казва Ягс Валия, ръководител на глобалната инфраструктура във Van Lanschot Kempen.
Загърбването на изкопаемите горива в момент, когато възобновяемите енергийни източници набират скорост, работи добре, когато търсенето на енергия е стабилно. Но предвид бума на AI,това вече не е така, категоричен е Валия. Центровете за данни изискват постоянно и стабилно захранване, така че непостоянната природа на на вятърната и слънчевата енергия може да се окаже неприемлива.
„По отношение на електричеството може да не си позволим да затворим въглищни електроцентрали, което ще бъде истинско главоболие за енергийния преход и енергийната сигурност“, каза Валия.
Какво говорят новите регулации
Показателно е, че в последно време Европа отмени редица екологични ангажименти. На 16 декември ЕС смекчи ефективната си забрана за нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г. На 9 декември ЕС одобри едногодишно отлагане на прилагането на нова система на ЕС за търговия с емисии за сгради, пътен транспорт и малки индустрии, като едновременно с това пое ангажимент за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г.
По-рано тази година директивите за корпоративна устойчивост (CSDDD) и корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD) също бяха смекчени. „Прагматичен“ подход – така някои експерти определиха хода на ЕС.
„Винаги сме на ръба да се озовем в позиция, в която става толкова непривлекателно да присъстваме в Европа, че вече няма смисъл. А от друга страна, голяма част от регулациите са крайно необходими“, коментира Ник де ла Форж, генерален партньор във фонда за рисков капитал Planet A Ventures, който подкрепя стартиращи компании за технологии, свързани с климата. „И за щастие това, което виждаме, е доста здравословно преразглеждане [на политиките]“.
От своя страна, застъпниците на изкуствения интелект рекламират способността на технологията да направи енергийните системи по-ефективни и да повиши устойчивостта, позиционирайки я едновременно като проблем и решение на нарастващите изисквания към електро-мрежата и може би като оправдаване на инвестицията.
„Предвид бързото развитие на изкуствения интелект, потенциалът му за укрепване на енергийната устойчивост на Европа и ускоряване на чистия преход става все по-ясен. В същото време нарастващите нужди от електроенергия от технологиите с изкуствен интелект изискват интелигентно, ориентирано към бъдещето планиране“, заяви говорител на Европейската комисия.
Той добави, че икономическият блок „е напълно готов да се възползва от тези възможности, като същевременно защитава стабилността и надеждността на европейската енергийна система“.
Все пак комисията не коментира отмяната на законодателството за устойчивост в резултат на устрема да насърчи изкуствения интелект, нито как планира да постигне новата правно обвързваща цел.
Търговията с емисии
Ако политиците се придържат стриктно към изискванията за устойчивост, разработчиците на инфраструктура с изкуствен интелект могат да компенсират емисиите си с въглеродни кредити или сертификати за възобновяема енергия.
Един кредит представлява премахването на един тон въглероден диоксид или предотвратяването на навлизането на един тон в атмосферата.
Хиперскейлърите „все още имат своята основна цел за декарбонизация“, но се обръщат към подобни мерки, за да я постигнат, според Джим Райт, мениджър на Фонда за доходи от глобална инфраструктура на Premier Miton.
„Защото в действителност те ще използват известно количество газ и дори може би въглища“, казва той, визирайки вариациите в състава на енергийните мрежи.
Като цяло ЕС навлиза в нова ера на добавяне на енергия, а не на преход – динамика, възприета от изпълнителните директори на петролните компании – тъй като търсенето на енергия поради развитието на изкуствения интелект категорично изпреварва предлагането от чисти източници.
Това е и въпрос на енергийна сигурност, не само на изобилие. Надпреварата между центровете за данни и изкуствения интелект „оказва много по-голям натиск върху нашата енергийна инфраструктура и – както видяхме през последните години – ние не сме особено устойчиви, когато става въпрос за промяната“, обобщава Джаксън.
