Нов вид стъклена памет може да реши проблема с нарастващия глад на центровете за данни от място за съхранение. Вече се подготвя демонстрацията на 500-гитабайтов стъклен носител за съхранение, а новините в тази област тепърва предстоят.
Демонстрация на прототип на стъклен носител за съхранение с капацитет 500GB, разработен от Optera Data с помощта на изследователи от Университета на Южна Австралия, се очаква през 2026 г.
За разлика от проекта Silica на Microsoft, който използва лазерно ецване, новата технология се базира на фотолуминесценция, съобщи TechRadar в публикация за иновативната разработка.
Технологията стъпва на принципа на спектралното изгаряне, при което данните се кодират чрез манипулиране на наномащабни дефекти във фосфорната кристална решетка.
Използваният носител за запис е халогениден флуоробромид или флуорохлорид, легиран със самариеви йони. Този материал е добре познат в компютърната радиография, където фотостимулираната луминесценция се използва широко.
По време на запис лазерът модифицира свойствата на материала в тесни спектрални диапазони. При четене лазерът сканира тези области и наличието или отсъствието на фотолуминесценция показва каква информация е записана.
Този иновативен метод избягва физически промени в носителя, но изисква висока стабилност на оптичната система и точност на четене.
Разработчиците планират да увеличат плътността на запис чрез кодиране на информация, използвайки различни интензитети на радиация, а не само двоични състояния „включено/изключено”.
Подходът, подобен на SLC, MLC и TLC в NAND паметта, ще позволи съхраняване на множество битове информация във всяка физическа клетка.
Според проектната документация, капацитет от 1 терабайт (TB) ще бъде достигнат през 2027 г. Практическите скорости на запис и четене, издръжливостта при многократна употреба и реалните производствени разходи обаче остават неизвестни.
Технологията работи при стайна температура и използва сравнително евтини лазери, за разлика от фемтосекундните системи.
Optera се стреми да осигури дългосрочно съхранение на данни с по-ниска консумация на енергия, но проектът все още е в експериментален етап.
По-нататъшната комерсиализация на технологията зависи от привличането на производствени партньори и икономическата осъществимост на проекта.
