TechNews.bg
АнализиЗелениНовиниТоп новини

2026-а ще бъде „година на разплата“ за водорода

Икономически обоснованите проекти ще потръгнат, самоцелните политики и амбиции ще притихнат

Ентусиазмът около водорода стихва, реалната икономика започва да диктува проектите и политиките (графика: CC0 Public Domain)

Водородът, добит от небиологични източници, ще „набере скорост“, амонячните агрегатори ще достигнат търговски мащаб, а ЕС ще се откаже от своите изисквания за водорода в различните индустрии, прогнозират пазарните наблюдатели.

След оптимизма от 2024 г. и отрезвяващата реалност от 2025 г., сега новата 2026 г. ще бъде „година на разплата за водородния сектор“. Тя ще е белязана от „фундаментална преоценка на това, което движи икономиките на проектите“, прогнозират пазарни наблюдатели.


„Проектите ще напредват там, където политиките и предлагането са съгласувани, и ще изпаднат в застой там, където и двете остават несигурни“, обясни Мъри Дъглас, вицепрезидент на Wood Mackenzie по изследванията на водорода и дериватите.

„2026 г. ще отдели жизнеспособните пазари на водород от тези, изградени единствено върху политически амбиции“, категоричен е той.

Поне три мащабни проекта за водород, снабдяващи европейски купувачи и използващи възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO), ще достигнат до окончателно инвестиционно решение тази година, предвещава Wood Mackenzie в своя доклад „Водород: 5 неща, които да следим през 2026 г.“ Очаква се въпросните проекти да имат общ капацитет над 50 хиляди килотона годишно.

Според анализаторите, макар строгите правила за RFNBO в Европа да са масово критикувани като несъвместими с навременното увеличаване на доставките на зелен водород, добавяйки разходи за производителите с около 1-2 долара/кг, публикуването на Делегирания закон за нисковъглеродни горива през ноември 2025 г. предостави яснота за производителите на водород, които не са част от RFNBO.

„Очакваме тази промяна в настроенията да ускори политическата подкрепа за нисковъглероден водород чрез разширена допустимост за финансиране или нови схеми за подкрепа“, каза Дъглас. „Промяната в политиката ще позволи по-бързо разработване на проекти, повече сделки за изкупуване и увеличение на отпуснатото финансиране“.

Държавите-членки на ЕС ще се откажат от целта си до 2030 г. 42% водород да идва от възобновяеми източници, както е посочено в Директивата за възобновяема енергия III на блока. Това задължение не успява да набере скорост, според анализаторите.

Едва три държави-членки са определили квоти до края на миналата година. Най-големият потребител на водород в ЕС – Германия – потвърждава, че няма да налага обвързващи задължения за индустрията.


„Европейската комисия ще бъде изправена пред избор: да наложи спазването на изискванията чрез процедури за нарушение или да приеме оттеглянето на държавите-членки от целите“, каза Дъглас.

По-вероятно е да се случи второто, според анализаторите. „Без обвързващи цели разработчиците на зелен водород, насочени към промишлена употреба, ще трябва да преоценят икономиките на проектите“, смятат те.

Наред с това се очаква индустриалните инсталации за преработка на амоняк да започнат да приемат окончателни инвестиционни решения тази година.

Wood Mackenzie твърди, че поне три проекта за амонячни агрегати в индустриален мащаб ще достигнат подобен етап тази година. Очаква се те да обслужват индустрии като стомана, рафинерии и приложения за високотемпературна технологична топлина.

Анализаторите прогнозират, че два проекта ще бъдат съсредоточени в Северозападна Европа и един в Североизточна Азия, с кумулативна инвестиция от приблизително 600 милиона долара.


още от категорията

Водород „на поискване“ решава проблема със съхранението на новото „гориво“

TechNews.bg

Зеленият водород – ключови двигатели на пазарния растеж

TechNews.bg

Водородът променя “невъзможно” структурата на неръждаемата стомана

TechNews.bg

Северно море може да осигурява чист водород за цяла Европа

TechNews.bg

Линеен генератор, захранван с водород, ще заработи в САЩ

TechNews.bg

Водород на хоризонта в похода към устойчиво бъдеще

TechNews.bg

Коментари