Намаляващите разходи за слънчеви фотоволтаични системи и интензивното слънчево греене в Южна Испания биха могли да направят слънчевата енергия по-печеливш бизнес в сравнение със земеделието до средата на 2040-те години. Това подчертава нарастващата конкуренция за ползване на земеделската земя, разкри нов анализ, който обаче касае не само Испания, а и всички европейски страни.
Конфликтите за земеползването, породени от стремежа да се изграждат фотоволтаични паркове върху земеделски територии, няма да стихне скоро, даже напротив – навярно ще се изостря. Нов анализ на испански изследователи разкри какво може да се очаква в Испания и в други сходни страни.
Според данни на Министерството на земеделието на Испания за 2024 г., фотоволтаичните паркове заемат площ, еквивалентна на 0,2% от използваемата земеделска земя на страната и 0,12% от общата ѝ площ. През същия период площта, отредена за маслинови горички, се е увеличила с 2,6% в сравнение с 2018 г.
Докато наличието на земя за фотоволтаични централи в момента не е ограничение в Испания, то се превръща в проблем в други страни, където мащабните планове за изграждане на PV паркове засилват конкуренцията за ползване на земя.
SolarPower Europe прогнозира, че глобалните инсталации биха могли да достигнат 1 TW годишно между 2025 и 2030 г. В Европейския съюз се очаква да бъдат добавени над 160 GW нови мощности преди 2029 г., водени от Германия, Испания и Италия.
Земеделската земя, поради благоприятния релеф, интензивното слънчево греене и ограничените физически препятствия, е много привлекателно място за слънчеви електроцентрали. Опасенията относно потенциалното изместване на производството на храни обаче предизвикаха регулаторни реакции.
Италия и Испания въведоха мерки, които ограничават или забраняват големи слънчеви централи върху висококласни земеделски земи – особено в напоявани райони. Те коригираха Общата селскостопанска политика (ОСП), за да обезкуражат изоставянето на фермите.
В Испания агроволтаичните проекти отговарят на условията за субсидии по ОСП от октомври 2024 г. В същото време много фермери разглеждат фотоволтаиката като възможност за стабилизиране на доходите на фона на нестабилните цени на селскостопанските продукти.
Учени от Чили и Испания са изследвали конкуренцията в земеползването в Испания в проучване, което ще бъде публикувано официално следващата седмица в Journal of Cleaner Production. Проучването въвежда рамка на реалните опции за оценка на инсталирането на фотоволтаични електроцентрали върху земеделска земя, като се взема предвид несигурността в цените на електроенергията и разходите за технологии.
Предишни изследвания показват, че решенията за преобразуване на земеделска земя в соларни паркове са сложни и повлияни от множество фактори. Емпиричните проучвания подчертават ролята на вида култура, потреблението на вода, изискванията за труд и пазарните цени при определяне на готовността на земеделските производители да инсталират фотоволтаични системи.
От икономическа гледна точка няколко анализа показват, че намаляващите разходи за фотоволтаични системи правят все по-трудно за много земеделски култури да останат конкурентоспособни в средносрочен план.
Прилагайки рамката към казус, обхващащ 134 култури в 15 региона на Испания, изследователите установяват, че разходите за фотоволтаични технологии са основният двигател на промяната в земеползването. Моделът предполага, че преходът от земеделска земя към слънчева енергия може да се осъществи в рамките на 16 до 21 години.
В южните региони преходът ще започне по-рано поради по-високото слънчево греене. За по-малко от две десетилетия се очаква слънчевата енергия да превъзхожда традиционното земеделие по отношение на рентабилността, особено в Южна Испания.
За разлика от конвенционалния метод на нетната настояща стойност (ННС), подходът на реалните опции отчита стойността на гъвкавостта, включително възможността за отлагане или адаптиране на инвестиционните решения, предлагайки по-реалистично представяне на вземането на решения при несигурност.
Констатациите са от значение за земеделските производители и политиците, тъй като предоставят информация за инвестиционното планиране и разработването на политики, насочени към балансиране на разширяването на слънчевата енергия със защитата на селскостопанската дейност.
