Финансирани от ЕС изследователи използват нововъзникващи технологии, за да създават нови, потапящи изживявания и да преначертаят бъдещето на сценичното изкуство.
от Гарет Уилмър
През септември 2025 г. в театъра Coliseum в Порто в северна Португалия се състоя едно различно сценично представление. В представлението Re-embodied Machine танцьор, оборудван със сензори за движение, взаимодействаше със светлините и звука, които реагираха на движенията му, докато се носеше по сцената.
Изпълнението на живо, в което беше използван изкуствен интелект, e гледано на място от над 300 души. Освен това то беше заснето в реално време и излъчено чрез стрийминг във виртуална реалност (VR) до 200 онлайн зрители, които наблюдаваха аватар, пресъздаващ изпълнението, в триизмерна реконструкция на театъра.
Експериментът загатна за начина, по който цифровите инструменти променят живото изкуство.
Положителни отзиви
Резултатите дават основание за оптимизъм относно използването на нововъзникващи технологии в сценичните изкуства, заявява д-р Василис Кацурос, директор на Института за език и обработка на реч към организацията за научни изследвания и иновации в областта на информационните технологии ATHENA в Атина, Гърция.
„Получихме ентусиазирани коментари от публиката на живо и дори от хората, изпробвали виртуалната реалност”, казва той. „Въпреки че имаше ограничения и изживяването не беше напълно идентично с физическото представление, успяхме да осъществим предаване на виртуална реалност в реална среда със зрители. Технологията вече е налице — остава да намерим правилните съставки”.
Re-embodied Machine отбеляза кулминацията на тригодишна финансирана от ЕС инициатива, наречена PREMIERE, ръководена от Кацурос и включваща културни и изследователски организации от Кипър, Франция, Гърция, Нидерландия, Португалия и Испания. Сред тях са центрове за технологични изследвания, театрални и танцови дружества, сценични пространства, университети по изкуствата и архиви.
Екипът на PREMIERE изследва как технологии като ИИ и виртуалната реалност могат да взаимодействат със сценичните изкуства. Те разработиха инструменти в подкрепа на този вид взаимодействия и разшириха дистанционния достъп до представления.
Мултидисциплинарни изпълнения
С напълването на театралните зали в бъдеще подобни иновации могат да придадат на спектаклите ново, зрелищно измерение.
„В рамките на проекта PREMIERE бяха проучени много интересни случаи на употреба, в които можехме да видим как тези технологии се представят в реални условия”, споделя Кацурос.
Наред с изпълненията на живо, друго направление на инициативата тества репетиции с виртуална реалност между изпълнители, намиращи се на различни места, във виртуален театър. Качеството на взаимодействието надхвърли очакванията.
„Актьорите бяха впечатлени от използваемостта на шлемовете за виртуална реалност, които улавяха израженията на лицето, така че да могат да си взаимодействат пълноценно”, казва д-р Анджелос Гиокас, изследовател в областта на ИИ в ATHENA, който освен това е любител танцьор и съкоординатор на PREMIERE заедно с Кацурос.
„Когато по време на една виртуална репетиция двама актьори се прегърнаха, те описаха това като наистина емоционален момент”, допълва той.
Гиокас заявява още, че сценичните изкуства предлагат солидна научноизследователска основа за разработване на усъвършенствани цифрови инструменти за по-широка употреба.
„Както в театъра, така и в танца откриваме лицеви и езикови изражения, които са извън нормата”, обяснява той. „Това прави подобни представления отлична тренировъчна среда за алгоритмите на ИИ, за да разпознават и пресъздават екстремни лицеви изражения, които машините все още не могат да улавят”.
Творчески потенциал
Гиокас добавя, че тези технологии създават възможности, които понастоящем не са постижими — от взаимодействие с въображаеми герои до добавяне на визуални и звукови ефекти, които засега не са осъществими. Те могат също така да подобрят достъпа за онези, които нямат възможност да присъстват на представленията по географски или здравословни причини.
Освен това предлагат на публиката възможност да гледа сцената от различни ъгли и да увеличава или дори да има по-интерактивна роля в нови видове представления.
Освен изживяването на живо екипът на проекта проучи как цифровите инструменти биха могли да задълбочат разбирането на минали представления. Друго направление добави функции като триизмерна визуализация и автоматично субтитриране за архивирани записи, което позволява на художествени директори, изследователи и актьори да ги гледат и изучават в нова светлина.
За актьорите и танцьорите работата по време на PREMIERE подчерта значението на по-тясното сътрудничество с технологиите, за да се разбере какво е постижимо и да се разкрият нови възможности за съвместно творчество.
„Един от най-интересните резултати от проекта беше, че създаде общ език между двата отделни свята на сценичните изкуства и технологиите”, споделя д-р Клеантис Неоклеус, който ръководи групата за потапящи технологии в Центъра за върхови постижения CYENS в Никозия, Кипър, и също участва в проекта PREMIERE.
Отвъд сцената
Неоклеус казва, че културните и творческите индустрии са се превърнали в ключова област за проучване на ИИ и виртуалната реалност в CYENS, като групи за сценични изкуства както в Кипър, така и на други места в Европа вече се обръщат към центъра, за да обсъждат сътрудничеството.
Той също така обяснява, че изкуствата могат да предоставят ценна изследователска среда за прилагане на авангардни технологии в други сфери на живота, като спомагат те да станат по-човешки чрез подобряване на реализма на емоциите и израженията.
„Поради сложността, нивото на детайлност и задълбочената комуникация, необходими в сценичните изпълнения, технологичното развитие в сценичните изкуства може да се приложи към човешките взаимоотношения във виртуалните пространства като цяло”, добавя Неоклеус. „Това може да е нещо много просто, като виртуално взаимодействие с лекаря ми, например”.
Въпреки че екипът на PREMIERE постигна значителен напредък, изследователите отбелязват, че интегрирането на ИИ, виртуалната реалност и сценичните изкуства продължава да бъде изключително сложно. Те посочват проблеми като ограничена резолюция на аватарите по време на живото представление, високата цена на системите за улавяне на движение и замайването, което актьорите изпитват по време на продължителни репетиции във виртуална реалност.
Съществуват и етични съображения, включително потенциала на технологиите да засенчат традиционните художествени практики. Екипът посочва рискове като изключването на хора без цифров достъп или умения, както и текущите софтуерни пристрастия към западните стилове на движение и танц.
Въпреки това те заявяват, че технологиите като ИИ все още са на ранен етап на проучване за използване на сцената и вероятно ще се развият през следващите 5—10 години, когато новото поколение творци ще бъде готово да ги приеме.
„Разбрахме настоящите ограничения, но сме тук, за да продължим да работим по нови проекти и да насърчаваме авангардните технологии”, казва Гиокас.
За Кацурос и неговите колеги тяхната експериментална работа показва, че технологиите могат да подсилят, а не да заменят споделената емоция, която прави изпълненията на живо толкова въздействащи.
Научните изследвания в тази статия са финансирани от програмата „Хоризонт“ на ЕС. Възгледите на интервюираните не отразяват непременно тези на Европейската комисия. Статията първоначално е публикувана в списанието на ЕС за научни изследвания и иновации Horizon.
