От измерванията в градската среда до дългосрочните проучвания върху здравето — изследователи, финансирани от ЕС, изграждат по-ясна картина на въздействието на ежедневната експозиция на излъчването от 5G върху човешкото здраве.
От Алисън Джоунс
Тъй като броят на антените на 5G мрежите стремително се увеличава в цяла Европа, осигурявайки по-бързо изтегляне на данни, по-добра свързаност и по-надежден стрийминг, нарасна и обществената загриженост относно потенциалните въздействия върху здравето.
За да отговорят на тези опасения, изследователите, финансирани от ЕС, проучват как в действителност изглежда ежедневната експозиция на радиочестотни електромагнитни полета (РЧ-ЕМП) 5G и какво означава това за нашето здраве.
Техните констатации до момента са успокояващи.
Измерване на реалната експозиция
Един от учените, ръководещи това проучване, е професор Моника Гуксенс (Mònica Guxens), лекар и изследовател в областта на общественото здраве в Института за световно здравеопазване в Барселона (ISGlobal).
„Трябва да разберем текущите нива на експозиция на европейското население”, заяви Гуксенс, която координира петгодишната международна научноизследователска инициатива, финансирана от ЕС, наречена GOLIAT, която продължава до юни 2027 г.
GOLIAT е част от CLUE-H — клъстер от проекти, финансирани от ЕС, в областта на електромагнитните полета и здравето, които споделят методи и данни за укрепване на общите данни за последиците за здравето.
Екипът на Гуксенс обединява изследователи от 25 институции в 10 европейски държави с допълнителни партньори в САЩ, Япония и Южна Корея. Те проучват нивата на експозиция в различни ситуации, възможните въздействия върху физическото и психологичното здраве и как информацията за риска може да бъде съобщена ясно и ефективно.
„Извършването на широкомащабни измервания в различни държави ще ни помогне да разберем как и къде хората са изложени в най-голяма степен на 5G РЧ-ЕМП, сега когато тези мрежи са широко развити”, добави Гуксенс.
Картографиране на експозицията на 5G в цяла Европа
Една от първите задачи е да се измери с колко РЧ-ЕМП хората се сблъскват в ежедневието си.
За да разберат как изглежда експозицията в реални условия, изследователите в Белгия и Швейцария са извършили най-подробната досега оценка на експозицията на 5G. Те са използвали преносим „експозиметър” за измерване на радиовълните в околната среда, едновременно с нови датчици, прикрепени към смартфони, с цел следене на емисиите.
Реализирани са повече от 800 измервания в градски и селски райони в осем държави от ЕС плюс Швейцария и Обединеното кралство. Екипът разгледа сценарии от телефони в полетен режим до дейности с интензивно използване на данни, като например споделяне на прикачени файлове или гледане на видео онлайн.
Резултатите показват, че експозицията на РЧ-ЕМП в ежедневната среда при всички сценарии на измерване остава доста под международните пределно допустими безопасни стойности.
Тези пределно допустими стойности, определени от независими научни органи, определят максималните нива на експозиция, които се считат за безопасни за населението, и включват голям резерв за безопасност.
Нивата на експозиция обаче варират в зависимост от това как и къде се използват устройствата.
В гъсто населените градски райони сигналът от базовите станции за мобилна връзка обикновено е по-силен. В селските райони могат да възникнат краткотрайни пикове на експозицията, когато телефоните качват големи количества данни, тъй като по-слабото покритие кара устройствата да предават с по-голяма мощност.
Изучаване на въздействието върху здравето
Измерването на експозицията е само част от цялата картина. За да проучат дали сигналите 5G имат някакво непосредствено въздействие върху организма, изследователи във Франция проведоха първите координирани лабораторни изследвания върху хора, като се концентрираха върху ключовата за 5G радиочестотна лента от 3,5 GHz.
В INERIS — френският Национален институт за индустриална среда и рискове, близо до Париж, 31 здрави доброволци бяха изложени на 5G сигнали в продължение на 26 минути при контролирани условия, отговарящи на експозиция в околната среда при реални условия.
„Не наблюдавахме измеримо въздействие върху сърдечната функция, нивата на стрес, температурата на кожата или мозъчната активност при здрави млади хора”, заяви д-р Брахим Селмауи, един от изследователите, участващи в проучването.
„Въпреки че все още са необходими повече изследвания при дългосрочна и повтаряща се експозиция, нашите резултати предоставят успокояващи доказателства за тази нова радиочестотна лента за 5G при реалистични условия на експозиция”, заяви той. „Те също така допринасят за текущите международни оценки на безопасността”.
Помощ за хората да проверят собствената си експозиция
Освен лабораторните резултати изследователите виждат ясна полза от това да се помогне на хората да разберат по-добре собствената си експозиция и да се намали ненужното безпокойство.
Професор Мартин Рьосли, началник на отдел „Експозиции в околната среда и здраве” в швейцарския институт за тропическо и обществено здраве, ръководи разработването на свободно достъпна онлайн „база данни за дозите”, която ще позволи на потребителите да проучат как ежедневното поведение оказва влияние върху нивата на експозиция.
„За обществото е важно хората да се чувстват информирани и уверени”, заяви Рьосли. „Хората често задават много практически въпроси: Безопасно ли е да спя с телефона си на нощното шкафче? Не трябва ли да го държа по-далеч?”
Инструментът, който се очаква да стартира през пролетта на 2026 г., ще позволи на потребителите да въвеждат информация за това как използват своите мобилни телефони и други устройства, както и къде живеят, за да получат по-ясна представа за типичните нива на експозиция.
Ранните проучвания показват, че телефон, оставен през нощта на разстояние от 30 до 40 см при минимална активност, на практика не води до почти никаква експозиция — много по-малко от създадената по време дори на много кратко телефонно обаждане.
Според изследователите това, което може да е от по-голямо значение, е човешкото поведение. Например, нарушаване на съня от получаването на уведомления или от прелистване на съдържание онлайн късно през нощта.
Поведение и благосъстояние
Това разграничение е от основно значение за дългосрочните изследвания върху здравето, които се провеждат в момента. Учените изследват връзките между цифровите комуникационни устройства и невропсихологичните резултати при децата и младите хора, включително когнитивната функция, качеството на съня и психичното здраве.
„Телефонът не води само до експозиция на радиочестотни електромагнитни полета”, обясни Гуксенс. „Той води също така до експозиция на светлина от екрана, умствена възбуда или до зависимост от устройството. Разделянето на ефектите от различните фактори, свързани с използването на устройствата, е трудно”.
За разлика от много предишни проучвания, които обхващат само моментна снимка във времето, текущото проучване проследява участниците за по-дълги периоди, като помага на учените да разграничат причината от корелацията.
„Ако някой не спи добре, това е поради облъчване или поради това, че е прелиствал съдържание онлайн късно през нощта?”, заяви Гуксенс. „Не можете да отговорите на този въпрос без да разполагате с дългосрочни данни”.
Преодоляване на изоставането в информационните технологии
За участващите изследователи ясната комуникация е също толкова важна, колкото измерването и анализа. Те твърдят, че продължаващата дезинформация относно 5G процъфтява във вакуума между бързите технологични промени и общественото разбиране.
През цялата си работа учените общуват пряко с гражданите, за да разберат опасенията и погрешните схващания и да решат как да бъдат споделяни констатациите, включително чрез кратки, достъпни видеоматериали по модела на социалните медии, с цел обясняване на резултатите по прост и прозрачен начин.
„Предоставянето на хората на инструменти за разбиране на експозицията може да намали безпокойството, дори при положение, че рискът е нисък”, заяви Гуксенс.
Тъй като ЕС инвестира сериозно в цифрова инфраструктура посредством инициативи като Механизма за свързване на Европа, а мрежите 6G се очакват около 2030 г., изследователите заявяват, че текущият мониторинг ще продължи да бъде от основно значение.
„Технологиите се променят толкова бързо, че оценката на експозицията не трябва да изостава”, заяви Рьосли. „Трябва да разберем какво означава това развитие за населението — сега и в бъдеще”.
Проучването в настоящата статия е финансирано по програмата на ЕС „Хоризонт”. Вижданията на интервюираните не отразяват непременно вижданията на Европейската комисия. Статията е публикувана първоначално в списанието за изследвания и иновации на ЕС – Horizon.
