С ускоряване на дигиталната икономика на някои места по света се наблюдава парадокс: надпреварата за придобиване на земя се разгаря, но не между инвеститори, планиращи нови квартали, а между компаниите, които строят центрове за данни, и общностите, които се опитват да осигурят жилища за хората.
В редица бързоразвиващи се региони строителите на центрове за данни изкупуват огромни терени. Често пъти те са готови да платят повече, отколкото предприемачите – строители на жилища могат да си позволят. Резултатът е сблъсък между две жизненоважни нужди: дигиталната инфраструктура и човешките домове.
Нова форма на „разграбване на земя“
Дата центровете — масивните сгради, в които се съхранява и обработва световната информация — се превърнаха в едни от най-търсените инвестиции в света на недвижимите имоти. Операторите се надпреварват да осигурят стотици акри терени, като търсят места с достъп до електричество, оптични мрежи и подходящо зониране.
Тези изисквания често съвпадат с параметрите на терени, предвидени за бъдещо жилищно строителство. Според предприемачи, конкуренцията става все по-неравностойна.
Подкрепени от технологични гиганти, операторите на центрове за данни предлагат суми, които жилищните строители не могат да догонят. В региони, където и без друго има недостиг на жилища, войната за земята става твърде неравностойна.
Труден избор за местните власти
Местните власти се оказват разкъсвани между два приоритета. Центровете за данни се разглеждат като привличане на привличат „високостойностни инвестиции“. Но за разлика от заводите или бизнес-паркове, те създават сравнително малко работни места след построяването си.
В същото време нуждата от жилища расте. В много региони населението се увеличава по-бързо от темповете на строителството. Това повишава цените и изтласква работещите все по-далеч от работните им места.
Напрежението е особено силно в конкретни региони, които се считат за „магнит както за технологична инфраструктура“, но същевременно и за нови жители.
Когато към това се добавят притесненията относно шума, визуалното въздействие и загубата на терени, които биха могли да бъдат използвани за жилища, някои общини реагират с временни мораториуми или по-строги правила за новите съоръжения.
Електропотреблението усложнява ситуацията
Конкуренцията не е само за земята. Центровете за данни изискват огромни количества електроенергия — понякога повече от цели квартали.
Електроразпределителните компании, на свой ред, започват да предупреждават, че за да покрият нуждите на подобни съоръжения, може да им се наложи да отложат или ограничат нови проекти за жилищни сгради и квартали.
На някои места именно недостигът на електропреносен капацитет се оказва решаващият фактор дали на дадено място да се строи жилищен комплекс или център за данни.
Няма лесно решение
Независимо от случващото се, центрове за данни ще продължават да се строят и то с все по-бързи темпове. Гладът за AI услуги е огромен. Доставчиците на AI услуги се надпреварват да изграждат нови изчислителни „чудовища“, за да се възползват от огромния апетит на потребителите.
Сблъсъкът между разрастването на дата центровете и жилищното строителство ще продължи и той разкрива по-дълбокия проблем: правилата за използване на земята не са създадени за свят, в който дигиталната инфраструктура се конкурира директно с нуждите на хората.
Докато търсенето и на двете продължава да расте, градовете и държавите ще бъдат принудени да вземат все по-трудни решения за това как да разпределят ограничената земя и електроенергия. Изходът ще определи не само къде живеят хората, но и как се развива дигиталната икономика.
