Tesla води преговори с китайски доставчици за закупуване на оборудване за близо 2,9 млрд. долара с цел изграждане на мащабно производство на соларни панели в САЩ. Планът на Илон Мъск предвижда 100 гигавата нов капацитет до 2028 г. – амбиция, която допълнително подчерта зависимостта на американската индустрия от китайските технологии.
Ройтерс съобщи, че Tesla проучва възможността да закупи оборудване за производство на соларни клетки и панели от китайски компании, съобщи Ройтерс. Сделката се оценява на около 2,9 млрд. долара и все още е в ранен етап. Част от машините ще изискват експортно одобрение от Пекин.
Проектът е пряко свързан със заявената от Мъск цел за изграждане на 100 GW соларен производствен капацитет в САЩ до края на 2028 г. Това е агресивен график. И вероятно трудно постижим.
През януари Мъск заяви, че слънчевата енергия може да задоволи всички нужди от електроенергия на Съединените щати – включително постоянно нарастващото търсене от нарастващ брой центрове за данни.
Обявите за работа на уебсайта на Tesla посочват, че компанията има за цел да изгради 100 GW производствени мощности „от суровини на американска земя преди края на 2028 г.“.
Една от китайските фирми, с които Tesla преговаря, е Suzhou Maxwell Technologies – най-големият производител на оборудване за ситопечат в света, използвано за производство на слънчеви клетки. Тя е сред водещите кандидати за доставка на машини за проекта и търси одобрение за износ от китайското министерство на търговията, според Ройтерс.
Други потенциални доставчици включват Shenzhen S.C New Energy Technology и Laplace Renewable Energy Technology.
Част от оборудването ще се нуждае от одобрение за износ от китайските регулатори, според източниците на Ройтерс. На китайските компании е било съобщено да доставят оборудването преди тази есен, като – според някои – то ще бъде изпратено до Тексас.
Мъск планира да изгради слънчевия капацитет главно за използване от Tesla, въпреки че част от него ще бъде използвана за захранване на спътниците на SpaceX, казват източниците.
Потенциалната поръчка подчертава един проблем за Съединените щати, тъй като те се стремят да намалят зависимостта си от Китай – съживяването на производството в САЩ все още изисква известна степен на търговия с втората по големина икономика в света.
Именно затова администрацията на Джо Байдън изключи соларното производствено оборудване от митническите тарифи през 2024 г. – решение, запазено и при Доналд Тръмп.
Ситуацията изисква подобни действия, тъй като енергийното потребление в САЩ расте поради „експлозията“ на AI центровете за данни.
На този фон Илон Мъск не пропусна да разкритикува митническата политика на САЩ като изкуствено оскъпяваща соларната енергия. Това влиза в контраст с енергийната политика на Тръмп, който залага на изкопаеми горива и орязване на субсидиите за възобновяеми източници.
Потенциалната поръчка е добра новина за китайските производители, които страдат от свръхкапацитет и слабо вътрешно търсене. Но тя е и сигнал за нещо по-дълбоко. Глобалните вериги за доставки в енергетиката остават взаимно зависими, въпреки политическата реторика.
Създаването на 100 GW производство на слънчева енергия за няколко години би било изумителен „подвиг“, но Мъск е известен с това, че раздава големи обещания с амбициозни срокове, които често не се сбъдват.
