Фотоволтаичните системи и другите източници на „разпределена“ енергия не бива да бъдат наблюдавани или контролирани открито през интернет без подходящи мерки за сигурност. В същото време тези активи – подобно на големите потребители – все повече са задължени да бъдат управляеми и, когато е необходимо, изключвани в рамките на мрежовата инфраструктура, за да се гарантира стабилността на системата. На този фон решенията относно мерките за киберсигурност и защитата на критичната инфраструктура не трябва да се вземат прибързано, а по-скоро въз основа на внимателно обмисляне и обективна експертна оценка, призовават експерти.
Цените на соларните модули продължават да нарастват с няколко процентни пункта всеки месец – в повечето сегменти – включително и през май. Особено засегнати са високоефективните модули, тъй като производственият капацитет изглежда ограничен.
Очакванията за повишаване на ефективността от нови формати клетки и технологии може би са били прекалено оптимистични, посочва Мартин Шахрингер, ВЕИ експерт с 30-годишен опит и основател на pvXchange.com. Клиентите, казва той, все повече очакват мощности, приближаващи 500 W в сегмента на покривните инсталации, но предлагането остава ограничено.
В резултат на това търсенето и предлагането продължават да тласкат цените нагоре. Конкретно високоефективните модули бележат допълнително поскъпване. Цените вече надхвърлят прогнозираното ниво от януари, макар и около месец по-късно от очакваното.
Въпросът сега е колко дълго може да продължи тази тенденция. Един от факторите е развитието в международните кризисни региони и свързаната с тях траектория на енергийните цени. Ако напрежението намалее, производствените и транспортните разходи също могат да спаднат.
Друг важен аспект, който би могъл да обърне възходящата ценова тенденция на пазара на фотоволтаици, все още доминиран от китайски продукти, е изключването на тези продукти от мащабните европейски проекти. Подобна мярка вероятно би имала понижаващ ефект върху глобалните цени.
Въпреки това, на местно ниво, липсата на достъпни алтернативи вероятно ще доведе до значително увеличение на разходите за хардуер. Само това поражда сериозни опасения и налага разработването на алтернативни концепции за снабдяване.
Строго погледнато, това не е пълна забрана; по-скоро достъпът до финансиране от ЕС би бил ограничен за проекти, използващи инвертори от определени доставчици. Това повдига няколко въпроса, най-вече дали такова изключване е разумна предпазна мярка или прекалена реакция, продиктувана от страх от риск.
Китайските производители реагираха негативно, като правителствени лица предупредиха за възможни ответни мерки, включително перспективата за търговски конфликт. Критиците твърдят, че няма доказателства за какъвто и да е конкретен риск, свързан с китайския хардуер и софтуер.
Макар тези рискове да остават до голяма степен хипотетични, нарастващата децентрализация на енергийното снабдяване чрез милиони генериращи активи в Европа означава, че потенциалните уязвимости не могат да бъдат напълно отхвърлени. Рискът от мащабно прекъсване трябва да се взет предвид и да бъдат разработени подходящи стратегии за защита.
В този контекст е релевантна и Директивата NIS-2 на ЕС. Тя определя изисквания за киберсигурност за компании и институции в критични сектори, включително задължения за управление на риска, стандарти за сигурност и докладване на инциденти.
Само в Германия, например, вече са регистрирани повече от 1000 оператори на критична инфраструктура. С прилагането на NIS-2 този брой се очаква да нарасне до над 30 000 организации. Същото ще се случи и в другите страни от ЕС.
Без съмнение е необходимо съществено укрепване на устойчивостта и защитата на критичната инфраструктура. Въпреки това е спорно дали пълното изключване на неевропейския хардуер наистина е подходящо средство за постигане на подобна цел.
Подходът на ЕС изглежда по-скоро отразява клиентелистка политика, посочва Шахрингер. Под натиска на утвърдени енергийни дружества той рискува да затвърди съществуващите структури и да ограничи по-нататъшното разширяване на рентабилни, децентрализирани решения. Освен това подобна мярка би предложила, в най-добрия случай, само ограничена защита на местната фотоволтаична индустрия, която сама по себе си остава зависима от китайски компоненти.
Подобни далечни мерки рискуват да изглеждат реакционни, продиктувани от нежелание да се ангажират с цялата сложност на проблема, и следователно е вероятно да бъдат контрапродуктивни.
Компоненти, способни да позволят злонамерена външна комуникация, могат също толкова лесно да бъдат вградени и в европейските инвертори. По същия начин френски или полски софтуер за управление на енергията не би бил по своята същност по-сигурен срещу кибератаки от своите китайски аналози.
В крайна сметка е необходимо разработване и последователно прилагане на универсално валидни софтуерни стандарти за съответните системи, заедно с изисквания за документация и допълнителни протоколи за сертифициране на управляеми хардуерни компоненти. Такива стандарти вече съществуват в значителна степен и могат да бъдат приложени всеобхватно, без да се изключват продукти въз основа на техния географски произход.
