Концепцията за летящи базови станции на клетъчните мрежи се обсъжда от доста време, но сега руски телеком оператор показа, че е готов да използва метода в реална употреба. Клетката е монтирана на необикновен летящ обект – балон.
Този иновативен подход ще осигури комуникация за отдалечени и слабо населени райони без достъп до мобилни мрежи. Тестването на летящата базова станция е на ход във Волск, Саратовска област.
Балонът е фиксиран на височина 300 метра и е закрепен към ремарке с кабели. Станцията осигурява LTE покритие на 2100 MHz в радиус от 10 км със скорост 30 Mbps. Управляващият блок на радиомодула е разположен на земята и е свързан със станцията чрез оптично влакно.
Балоните за летящи базови станции могат да се използват за осигуряване на комуникации при извънредни ситуации, като например бедствия или аварии, когато фиксираната комуникационна мрежа е съсипана.
Летящите клетки са подходящи и за създаване на покритие в райони, където е трудно да се инсталират наземни станции, според Леонид Коник, изпълнителен директор на ComNews. Подходът може да се окаже полезен за отдалечени промишлени обекти.
Аеростатът може да работи поне 45 дни без кацане в арктически райони и поне 30 дни в по-топъл климат. Освен това балонът може да издържи на ураганни ветрове до 42 м/с и директни удари от мълнии.
Експертът добави, че цената на подобен „привързан индустриален аеростат“ е 30-50 милиона рубли, без телекомуникационното оборудване.
Разполагането на аеростат с базова станция може да струва значително по-малко от изграждането на постоянна, стационарна клетъчна кула, обясни Анастасия Биджелова, директор „Развитие и експлоатация на комуникационни услуги“ в „Телеком Биржи“.
Това е така, защото въздушната станция не изисква закупуване на земя, изливане на основи или полагане на подземна или наземна инфраструктура.
От друга страна обаче е възможно да възникнат някои усложнения от административен характер, тъй като поставянето на балон на височина от 300 метра изисква одобрение от Федералната агенция за въздушен транспорт и местните власти.
Мобилните оператори виждат подхода като отлично решение за временни приложения. Макар че оперативните разходи (хелий, логистика, сигурност) не са никак малки, решението е изгодно във вид на „клетка под наем“.
Летящата базова станция може да се наема за фиксиран период от време, например при провеждане на фестивали на открито и други мероприятия. Тогава клиентът плаща само за необходимия период, без да инвестира в дългосрочни активи.
