Развитието на складовете се насочва към системи, при които автоматизацията играе централна роля в ежедневните операции, а човешкото участие става все по-ограничено по обхват, според нов доклад на анализаторска компания.
Gartner прогнозира, че половината от всички нови складове в развитите пазари ще бъдат проектирани като роботизирани съоръжения до 2030 г., където човешките работници вече не са необходими за рутинната работа.
Очакването е, че нарастващите разходи за труд и намалената готовност за извършване на повтаряща се физическа работа ще продължат да оформят този преход в логистичните мрежи.
„Изкуственият интелект непрекъснато оптимизира складовите среди в реално време, превръщайки ги от статични структури в гъвкави системи, които се адаптират към промените в търсенето“, каза Абдил Тунджа, старши главен анализатор в отдела за веригата за доставки на Gartner.
„Това променя начина, по който се мисли за проектирането на складовете – сега се търси мащабируемост и вниманието преминава от настройки, които разчитат предимно на човешки труд, към среди, които максимизират способността за организиране на роботизирани флоти“, допълни той.
Складовите структури постепенно се третират като адаптивни системи, които могат да поддържат автоматизация и инструменти с изкуствен интелект, ако е необходимо. Преходът към автоматизирани съоръжения се обуславя от постоянни ограничения на разходите и работната сила, а не от изолирани технологични експерименти.
Ръководителите на веригите за доставки все по-често внедряват интралогистични роботи, за да поддържат нива на производителност, без да разчитат в голяма степен на цикли на набиране на персонал, които може да не са в крак с търсенето.
В подобна среда роботите не се въвеждат като спомагателни инструменти, а като централни участници в оперативните работни процеси. Gartner очаква човешкият труд да се измести към обработка на изключения, а не към основни задачи за изпълнение.
С автоматизирането на складовите операции системите за цифрова симулация ще се разширят отвъд планирането и симулацията до непрекъснато оперативно наблюдение. Очаква се тези модели да отразяват условията в реално време в складовете, позволявайки на системите динамично да коригират маршрутизацията, разпределението на съхранението и разпределението на задачите.
„Тук дигиталните близнаци преминават от инструмент за планиране към оперативна „нервна система“. Използвани рано, те могат да тестват оформлението на натоварване и да оптимизират производителността преди строителството“, каза Иън Дейвидсън, ръководител на продуктовия маркетинг в Wireless Logic.
Тази зависимост от дигитална координация обаче въвежда и зависимост от точността на данните и свързаността на системата. Без постоянен поток от данни автоматизираните системи за вземане на решения рискуват да работят с непълна или остаряла информация, което би могло да намали надеждността в среди с голям обем данни.
„Когато има по-малко хора, които да се намесват, маржът за отказ също се свива и това означава, че устойчивостта трябва да бъде добре премислена във всеки детайл – от свързаността до превключването при срив и мониторинга“, добави Дейвидсън.
„Складовете, които направят това правилно, не само ще внедрят по-умни роботи — те ще поддържат картографиране, водено от LiDAR, и системи за безопасност, базирани на видео“, заключи той.
