Докато Neuralink на Илон Мъск се готви за мащабни изпитания, китайските компании вече тестват импланти с изкуствен интелект, които позволяват на парализирани хора да пишат мислите със скоростта на естествената реч и да контролират устройства с ума си.
Напоследък китайските изследователи драстично ускориха разработването на интерфейси мозък-компютър (BCI), като комбинират невронни импланти с големи езикови модели.
Тези системи свързват човешкия мозък с компютър чрез електроди и позволяват на хора с парализа или невродегенеративни заболявания да контролират технологиите, да пишат текст и дори да „разговарят“ с мислите си.
Изкуственият интелект вече помага за дешифриране на мозъчната активност много по-точно от традиционните методи за обработка на сигнали.
Един от лидерите в надпреварата е базираната в Шанхай компания NeuroXess. През октомври нейният имплант беше тестван върху 28-годишен мъж с травма на гръбначния мозък: пациентът успя да контролира домакински уреди, като движи курсора по екрана, използвайки само мислите си.
Електродите на системата са поставени върху повърхността на мозъчната кора, докато предавателят и батерията са имплантирани в гръдния кош.
В същото време компанията разработи езиков модел за декодиране на китайска реч директно от мозъчни сигнали. Според съоснователя на NeuroXess, Тайгър Тао, системата вече е способна да генерира китайски текст със скорост от приблизително 300 знака в минута – по-бързо от средната скорост на говорим мандарин.
В едно от проучванията невронната мрежа е помогнала на 35-годишен пациент с епилепсия да формира думи и фрази почти в реално време.
Пекин официално обяви BCI за една от стратегическите си области на технологично развитие. Властите се стремят да постигнат ключови пробиви до 2027 г. и да създадат няколко световни лидери в индустрията до края на десетилетието.
През март т.г. Китай одобри първия в света търговски мозъчен имплант. Същевременно правителството издаде отделни етични насоки: компаниите са длъжни да получат писмено съгласие от участниците в проучването и да преминат през специални проверки за безопасност.
Бързият растеж на невротехнологиите обаче поражда опасения сред експертите по поверителност. Интерфейсите мозък-компютър имат потенциала да събират изключително чувствителни данни за благосъстоянието на човек, а интеграцията с изкуствен интелект само увеличава тези рискове.
Изследователите отбелязват, че в Китай потребителите традиционно са по-спокойни по отношение на споделянето на лични данни с технологични компании, което спомага за ускоряване на обучението и подобряване на подобни системи.
