Един аргумент, често използван за успокояване на опасенията относно нарастващото търсене на енергия и ресурси в центровете за данни, е, че в бъдеще моделите с изкуствен интелект ще се нуждаят от по-малко ресурси, тъй като се усъвършенстват и стават по-ефективни. Но едва ли е разумно да се уповаваме на подобно обещание.
Това привидно логично мислене е капан, според нов доклад на Организацията на обединените нации, който количествено определя екологичните разходи на AI. Анализът изчислява, че до 2030 г. потреблението на енергия от AI може да се удвои и тогава изкуственият разум ще консумира 3% от световното електричество.
AI ще произвежда емисии, равни на тези на Обединеното кралство. И най-ужасното: ще използва за охлаждане толкова вода, колкото е годишната нужда от питейна вода на цялото световно население.
Колкото повече, толкова повече
Всъщност по-логично е, според доклада, да очакваме използването на AI да следва икономическия принцип, известен като „парадоксът на Джевънс“. Той твърди, че когато технологичните подобрения увеличат ефективността на даден ресурс, това води до покачване, а не до спад, в общото потребление на този ресурс.
Парадоксът е кръстен на икономиста Уилям Стенли Джевънс, наблюдавал този ефект при използването на въглища в Англия през 19-ти век. Повишаването на ефективността не намалило общото потребление. Вместо това по-ниските разходи довели до все по-масово използване на въглища и до по-голямо търсене като цяло.
Тъй като моделите с изкуствен интелект стават все по-евтини и по-привлекателни, докладът очаква това да насърчи нови приложения и по-големи обеми употреба. При подобно развитие ще бъдат “изядени” всички спестявания от подобренията в ефективността.
За да се избегне попадане в този капан, анализът очертава пътна карта за отговорно използване на изкуствен интелект, основана на водещи принципи за прозрачност, ефективност по дизайн, равенство и справедливост, отговорност за жизнения цикъл, глобално сътрудничество и устойчиво използване.
Проблем в мащаб и структурно неравенство
Миналата година центровете за данни вече са изконсумирали толкова електроенергия, колкото цяла Саудитска Арабия – а тя е 11-ият по големина потребител на електроенергия в света. А после се очаква потреблението на електроенергия да продължи да расте, докато се удвои през 2030 г.
Центровете за данни ще се нуждаят и от 9,3 трилиона литра вода.
Наред с апетита за ресурси, според доклада, е налице и структурно неравенство в основата на бума на изкуствения интелект: само 32 държави разполагат със специфична за изкуствения интелект облачна инфраструктура, а 90% от този капацитет се намира в САЩ и Китай.
От това произтича разширяващо се цифрово разделение между държавите, които изграждат и контролират системи с изкуствен интелект, и тези, които ги консумират. Последните често носят непропорционално екологично бреме, причинено от добива на минерали и електронните отпадъци.
