Масовите съкращения в името на автоматизацията с изкуствен интелект често имат обратен ефект – липса на контекст, спад в качеството и повторно наемане на хора на същите позиции, според пазарните изследвания.
Компаниите, които са съкратили персонала си през последните години с надеждата да заменят някои функции с изкуствен интелект и автоматизация, все по-често се връщат към наемането на хора на същите позиции. Този ефект е неофициално наречен „AI бумеранг“ в научните изследвания и бизнес общността.
Тенденцията стана забележима на фона на поредица от съкращения в технологичния сектор. Например, Meta наскоро съкрати около 10% от персонала си на фона на масивни инвестиции в AI, докато компании като Cloudflare, Coinbase и PayPal също извършиха или планират съкращения, позовавайки се на преминаване към „AI-базиран“ оперативен модел.
Последващи данни обаче показват, че икономическото въздействие на подобни решения често не отговаря на очакванията. Според Forrester Research, приблизително 55% от работодателите впоследствие са изразили съжаление за съкращенията на работни места, свързани с внедряването на AI.
Междувременно Gartner прогнозира, че до половината от компаниите, които са заменили служителите си с модели на изкуствен интелект в обслужването на клиенти или оперативните функции, ще бъдат принудени да възстановят тези роли през следващата година – макар и под различни имена.
Консултантската фирма Robert Half потвърждава тази тенденция въз основа на проучване сред 2000 мениджъри по наемане на персонал в САЩ. 32% от анкетираните съобщават, че техните организации първоначално са съкратили хора поради повишената ефективност на изкуствения интелект или автоматизацията, но след това са наели отново служители за същите функции.
Основната причина за връщането на хората, посочена от работодателите, са ограниченията на настоящите системи с изкуствен интелект при задачи, изискващи контекст, отчетност и контрол на качеството.
Около 40% от анкетираните отбелязват, че изпълнението на работата изисква знания, които не могат да бъдат заменени от алгоритми. Други 38% казват, че изкуственият интелект изисква повече човешки надзор от очакваното, а 35% признават, че действителното повишаване на производителността е под прогнозите.
Най-често „връщаните“ роли са във финансите, технологиите и човешките ресурси, но подобни процеси се наблюдават и в маркетинга, правните въпроси, здравеопазването и поддръжката на клиенти. Общото заключение на изследването е, че изкуственият интелект може да подобри отделните етапи на работата, но рядко може да поеме пълна отговорност за резултатите.
Експертите отбелязват, че ключовият проблем не се крие в самата технология, а в надценяването на нейните възможности на ниво организационно планиране. В някои случаи компаниите са автоматизирали процеси, без да вземат предвид скритите функции на служителите – като вземане на решения, координация и обработка на изключения.
На този фон някои ръководители започват да преразглеждат стратегиите си за внедряване на изкуствен интелект. По-конкретно, те разбират, че автоматизацията може да преразпредели, а не да намали натоварването, създавайки нови задачи и увеличавайки търсенето на специалисти с дълбоки контекстуални познания и опит.
Подчертава се и финансовият аспект: компаниите установяват, че връщането на служителите често е по-евтино и по-ефективно от опитите да компенсират функциите им с набор от инструменти за изкуствен интелект и допълнителен надзор.
В резултат на това се очертава по-сложна картина на внедряването на изкуствен интелект в бизнеса: вместо линейна подмяна на работниците се очертава цикъл от съкращения и последващо възстановяване на ролите.
Този „бумеранг“ в един от първите широко разпространени сигнали, че преходът към работен модел, ориентиран към изкуствен интелект, се оказва по-труден, отколкото се очакваше в ранните етапи на автоматизацията.
