Проектите за центрове за данни продължават да генерират противоречия почти по цял свят. Някои хора са „за“, други са „против“, трети нямат пряк поглед върху самите центрове за данни, но се вслушват в аргументите на първите две групи. През това време бизнесите следват своите интереси и се опитват да убедят обществеността в правотата си.
На много места се повтаря сходен сценарий: предлагат се десетки големи и малки проекти за центрове за данни. Политици се радват, снимат се с инвеститорите, режат лентички. Хвалят се, че са привлекли известни световни фирми. Гневни хора пишат подписки, излизат на протести. Крещят, че ще скочат цените на тока, че няма да има вода за битови нужди.
Някои строежи биват спрени, други – преместени другаде, където ги посрещат други гневни граждани, а някои получават зелена светлина напук на общественото недоволство.
Поглед към някои от силите, действащи около тези проекти, разкрива дълбоките проблеми, които те повдигат. Борбите за и против центровете за данни често могат да приемат формата на сблъсъци между компании и общественост. Но те отразяват и конфликт относно социални ценности, демократични системи и капиталистически интереси.
Технологични компании
Технологичните компании имат очевидно желание да съхраняват и обработват все повече данни. И много ключови аспекти на обществото ни разчитат на центровете за данни, които са били изграждани през десетилетията, обслужвайки уебсайтове, обработвайки онлайн покупки и доставяйки имейли, текстови съобщения и предупредителни известия.
Последният бум в развитието е свързан с очакваното търсене на системи за изкуствен интелект в бизнес света и в живота на хората – и произтичащото от това увеличено търсене на изчислителен капацитет за обработка на всички тези заявки и филтриране на цялата налична информация, за да се предоставят отговори.
Корпоративният натиск за растеж, за продължаващо увеличаване на печалбите за акционерите и за извличане на повече приходи кара тези технологични компании да търсят повече терени, където да изградят повече центрове за данни.
Често пъти местните власти неприкрито ухажват технологичните компании, приемайки норми, които освобождават операторите на центрове за данни от данъци или облекчават работата им по друг начин.
Електроенергийни компании
Те са в трудна позиция. Трябва да осигуряват електрозахранване за гладните изчислителни чудовища, но и хората трябва да имат ток в домовете си. Налага се изграждане на нови електроцентрали, нови трансформатори и подстанции, нови електропроводи – и прехвърляне на тези разходи на кого? На клиентите, разбира се.
Един център за данни може да изисква значителни инвестиции в производството и преноса на електроенергия. Например, център за данни, планиран за градчето Ван Бюрен в Мичиган, например, би изисквал „2,7 гигавата електроенергия – огромно количество енергия, еквивалентно на търсенето на около 2 милиона домакинства“, според местен новинарски репортаж.
Така че една енергийна компания вероятно ще е нетърпелива да се възползва от възможността за нов голям клиент – и може да е готова да понесе известна обществена реакция.
Енергийните компании, които работят в малки географски райони, са силно зависими от успеха на общините, от които черпят клиентите си и в които изграждат инфраструктурата си. В тези ситуации те имат пряк интерес от местния икономически растеж, по-специално от преместването в района на компании, които осигуряват работни места и следователно работници. Това ги кара да се включат в местното политическо вземане на решения.
По-големите комунални компании, които работят регионално или в цели държави, са по-малко обвързани с икономическия успех на конкретна община в рамките на обслужваната от тях зона. Но те също така са в състояние да насочат влиянието си към законодателите.
Обществени лидери
Обществените лидери и политиците често се интересуват от работните места, които технологичните компании обещават, че ще дойдат с центровете за данни. Затова са склонни да подкрепят одобряването на разрешителни, изменения в зонирането или други законови промени.
Всъщност модерните центрове за данни не създават много работни места – служителите в тях се броят на пръсти. Евентуално могат да имат потенциал да допринесат за местните данъци върху собствеността, което може да е привлекателно за малките селища без много други възможности.
Градовете и населените места винаги търсят възможности за растеж, за допълнителни данъчни приходи. Това може да ги накара да почувстват натиск да строят нови пътища, да променят наредбите си за земеползване и да одобряват заявки от компании, желаещи да строят в техните граници.
Този натиск се увеличава, ако градовете се стремят да намалят данъците върху жителите си. Решението, което властите виждат, за да намалят данъчния товар за местните жителите, е да привлекат повече бизнеси, повече промишленост и повече нови жители. Това ги кара да се интересуват и приветстват центрове за данни.
Обикновени хора
В много общности обикновените хора, загрижени за шума, земеползването, потреблението на вода и енергия, се противопоставят на центровете за данни. Те са тревожат и за разходите, които центровете за данни могат да наложат на платците на комунални услуги, данъкоплатците и тези, които трябва да понесат екологичните последици.
Народната власт, упражнявана чрез демократични процеси като публични изслушвания, преразглеждане на наредби и избори, може да бъде надвита от технологичните компании и свързаните с тях групи.
Но все пак обикновените хора имат известна власт. През юни 2026 г., например, избирателите в Юта свалиха дългогодишния лидер на законодателната власт, председателя на Сената на щата Стюарт Адамс, който помогна за одобрение на масивен център за данни в северозападната част на щата.
Дали един център за данни ще се развие на дадено място в крайна сметка зависи от това как държавните служители ще се справят с мотивацията и социално-политическата сила на всички тези играчи.
