Изявление на Нобелови лауреати по икономика предупреждава, че развитието на изкуствения интелект изпреварва разбирането за неговото икономическо въздействие и съществуващите оценки за влиянието му върху професиите се различават значително.
Повече от 200 икономисти, включително 16 Нобелови лауреати и главните икономисти на OpenAI и Anthropic, заявиха, че настоящата икономика не разполага с достатъчно данни, за да оцени въздействието на изкуствения интелект върху пазара на труда.
В изявление, публикувано миналата седмица под наслов „Трябва да действаме сега”, експертите не предлагат готови прогнози, а призовават за създаване на система за наблюдение на промените, тъй като развитието на изкуствения интелект се случва по-бързо, отколкото се разбира неговото въздействие.
„Движим се в мъгла и е изключително трудно да се предвиди какво ще се случи по-нататък”, каза Антон Коринек, професор по икономика в Университета на Вирджиния и един от организаторите на групата, цитиран от Fortune. Според него, икономиката по същество се опитва да анализира големи технологични промени без достатъчно инструменти за тяхното наблюдение.
Сред подписалите се в съвместното изявление е Майкъл Спенс, носител на Нобелова награда по икономика от Нюйоркския университет. Той призовава за подход „всичко на едно място” при управление на развитието на изкуствения интелект, като се вземат предвид мащабът, скоростта и несигурността на тези промени.
Икономистът от Станфорд Ерик Бринйолфсон, който е помогнал за изготвяне на изявлението, отбелязва, че възможностите на изкуствения интелект се развиват значително по-бързо от разбирането на тяхното икономическо въздействие.
Един от основните проблеми остава липсата на унифициран начин за измерване на „податливостта на професиите към влиянието на изкуствения интелект”. Торстен Слок, главен икономист в Apollo Global Management, преди това демонстрира, че съществуват поне пет различни метода за оценка на този показател и те дават значително различни резултати.
Някои анализират реалните потребителски изисквания за системи с изкуствен интелект като Claude или Microsoft Copilot, докато други оценяват теоретичната осъществимост на автоматизирането на задачи, използвайки експерти или самите модели на изкуствен интелект.
Разликата е особено забележима за професиите, които най-често се посочват като уязвими към автоматизация: например, оператори на кол центрове, данъчни консултанти и писатели.
Според Слок, съществуващите оценки често объркват два различни въпроса: какво технически е способен да прави изкуственият интелект и как работниците всъщност го използват за изпълнение на задачи.
Теоретичните модели обикновено показват по-висок риск, защото не отчитат разходите за внедряване, действителното разпространение на технологиите и готовността на компаниите да ги възприемат.
Икономистите също нямат съгласие относно въздействието на изкуствения интелект върху производителността и заетостта. Дарон Аджемоглу, професор в Масачузетския технологичен институт и Нобелов лауреат, преди това критикуваше прекалено оптимистичните оценки за повишаване на производителността от AI, но сега говори за по-висока вероятност от краткосрочни смущения на пазара на труда.
Аджемоглу подкрепя новото си твърдение, отбелязвайки необходимостта от насочване на развитието на изкуствения интелект по начин, който минимизира рисковете и прави технологията полезна за работниците и обществото.
За да получи по-точни данни, Бринйолфсон разработва Canaries Dashboard, система за мониторинг, създадена в сътрудничество с ADP Research, която проследява 4,6 милиона работници в повече от 730 професии в почти реално време.
Според предварителните данни от проекта, заетостта на 22- до 25-годишните в професии с интензивно използване на изкуствен интелект намалява с повече от 4% годишно, въпреки че общият пазар на труда в момента изглежда стабилен.
Авторите на изявлението смятат, че без подобни инструменти за оценка, въздействието на изкуствения интелект може да стане видимо едва след като промените вече са настъпили.
