Предложеният от правителството данък иновации ще стимулира бизнеса да инвестира в иновации. Въпросната такса не е чак толкова тежка и немислима за родните фирми. Това заяви тази сутрин Юлиан Николов, директор на дирекция „Икономическа политика“ при Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, по време на кръглата маса „Към развитие на ИКТ чрез основани на изследвания политики“, организирана от Фондация Приложни изследвания и комуникации.
Иновациите могат да изведат икономиката ни напред, всеизвестен факт, изтъкван от всички анализи. „Ние искаме разходите [на българския бизнес – б.а.] за научно-изследователска и развойна дейност да се увеличават – от сегашните 0,16% от БВП да станат 1,5-2 процента от БВП. Как ще го постигнем? Ето как, – обясни Юлиан Николов. – Националният иновационен фонд получи финансиране в размер на 4 милиона лева. Това стана с решение на правителството тази седмица. НИФ обаче вече има стари задължения в размер на 7 милиона. Значи така няма да стане“.
По-нататък директорът по икономическата политика изтъкна, че докато за подпомагане на земеделието у нас се дават десетки милиони левове, а за иновации – едва-едва се изцеждат 4 милиона, то нямаме право да се наричаме страна с фокус върху иновациите.
„Затова ние предложихме въвеждането на такса иновации, – посочи Николов. – Журналистите обаче написаха, че държавата ще налага нови данъци“.
По думите на Юлиан Николов, въпросната такса ще насърчи бизнеса, вместо да му тежи. „Нашата логика е, че с едно изключително малко данъчно облагане може да се създадат добри стимули за бизнеса да инвестира в иновации.“
Николов се позова на изводите от доклад на Фондация приложни изследвания и комуникации, според който инвестициите на българския бизнес в научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) са поне три пъти по-големи от посоченото във всички статистики и анализи. Цифрите в различните проучвания обаче си остават много ниски, защото инвестициите в НИРД остават скрити, смятат от ФПИК. Това се получава не нарочно и причините са най-вече в неточен код по НКИД или заради неотитане на НИРД от страна на предприятията.
Самото неотчитане на НИРД се случва по няколко причини:
– фирмите разглеждат инвестициите в НИРД като разход за бъдещ период;
– фирмите не отчитат НИРД заради опасения как ще опазят нтелектуалната си собственост
– повечето предприятия у нас представляват малки или микро фирми и нямат ресурси за инвестиции в НИРД или ако имат, те изобщо не я разглеждат като такава
– липсват санкции за неотчитането на НИРД
В крайна сметка става дума за такса иновации за фирмите с над 10 души персонал, посочи още Юлиан Николов по темата за новия налог. „Предполага се, че щом са се разраснали до 10 и повече души, значи фирмата вече има известна финансова стабилност и финансови възможности. Може би много от тези фирми де факто инвестират в иновации, но не го отчитат,“ продължи Николов. По думите му, възможен е вариант, при който въпросната такса иновации да се приспада при отчитане на инвестиции в НИРД и „тогава нещата ще си дойдат на мястото“. Иначе казано, това би трябвало да помогне да се разкрият неотчетените разходи за НИРД, според експертите на МИЕТ. Николов посочи и, че може да се мисли за някакви данъчни облечения за тези фирми, които инвестират в развитието на иновации.
От залата се чуха гласове, които припомниха, че сегашното правителство категорично отхвърля идеята за каквито и да било данъчни облекчения за който и да било сектор. След дискусията някои от участвалите експерти – представители на ИКТ бранша – определиха идеята за данък иновации като политически абсурд или като поредното „обществено допитване в стила на новото правителство“ (подхвърляне на една идея в общественото пространство, проследяване на отзивите и оттегляне и преоформяне на идеята).