На много места по света охлаждането на дома през лятото и отоплението му през зимата обикновено означава изгаряне на нещо – въглища, дърва, газ, пелети. Това е неблагоприятно за чистотата на въздуха и създава въглеродни емисии, допринасяйки за изменението на климата. Новият план за действие на Европейската комисия за електрификация има за цел да сложи край на тази ера, като очертава стремеж за удвояване на дела на електричеството в енергийния сектор от 23% на 46% до 2040 г.
„Винаги съм очаквал с нетърпение деня, в който нашата енергийна система ще се основава на електрони, а не на молекули“, каза в отговор на тази новина Вангелис Цимас, който ръководи отдела за енергийна политика в научната служба на Европейската комисия.
Електрони, а не молекули?! Звучи абстрактно, но за домовете това е разликата между къща, която гори нещо, и къща, която не го гори.
Сградите консумират 40% от цялата енергия, която Европа използва. По-голямата част от нея отива отопление с котли, така че тук промяната ще бъде успешна или неуспешна. Е, мислимо ли е да имаме изцяло електрифицирани домове, които не изискват горенето на каквото и да било?
Най-убедителната е ефективността. Газовият котел изгаря гориво и дава, общо взето, една единица топлина на единица газ. Термопомпата доставя три до четири единици топлина на единица електричество.
Термопомпата, по същество хладилник, събира топлина от външния въздух и я вкарва в дома. Пуснете я в обратната посока през лятото и тя ще охлажда дома, което е от все по-голямо значение с всяко рекордно знойно лято.
Планът за електрификация на Европейската комисия набляга на инсталациите с термопомпи с вентилация за рекуперация на топлина. Те могат да улавят до 90% от топлината от изходящия застоял въздух и да я прехвърлят към входящия свеж въздух – което означава, че топлината, която вече сме добили, си остава у дома. Целта е почти да се удвоят инсталациите с термопомпи с рекуперация на топлина от 2,4 милиона годишно през 2025 г. до 4 милиона до 2030 г.
Друга причина, поради която електричеството е добър избор, е въглеродният отпечатък на дома. Всеки път, когато гори котел на дърва, въглища или пелети, CO₂ излиза от комина. Електрическият дом не изгаря нищо. Емисиите му зависят от това как е произведена електроенергията, което пък се подобрява всяка година: около 70% от електроенергията в Европа вече идва от местни чисти източници.
Фразата „местно производство“ е третата причина и тази, която най-накрая мотивира европейските политици да се ангажират с промяната. Молекулите трябва да идват отнякъде, а за Европа това най-вече означава от чужбина. Електроните обаче могат да се произвеждат на родна земя, а до голяма степен и буквално у дома.
Европейската комисия изчислява, че нейният план би могъл да намали вноса на газ с повече от 70% и да намали до 260 милиарда евро годишно разходите за внос на изкопаеми горива в Европа до 2040 г. След това цените могат да се определят от собствените инвестиционни решения на ЕС, а не от войни от другата страна на света.
Последната причина са ползите от енергийно ефективните домове. Електрическата енергия от чисти източници се съчетава отлично с други мерки и данните показват, че домовете са по-енергийно ефективни, когато различните мерки се допълват взаимно: изолация и отстраняване на топлинни „течове“, правилно оразмерени термопомпи, подходящи за пространството, и вентилация, която поддържа въздуха свеж, без да разсейва топлината.
И тук идва ролята на потребителя. Начинът, по който настройваме термостата, използваме уредите и разпределяме времето за потребление на енергия извън пиковите часове, е също толкова важен, колкото и ефективността на хардуера.
Само поведението на обитателите може да намали трикратно потреблението на енергия за отопление. Това означава, че ежедневните ни избори могат да доведат до спестявания, които почти се равняват на големи технически подобрения (въпреки че отлагането на времето за вечеря и баня не е реалност за семейства с малки деца).
Интелигентните измервателни уреди правят тези избори по-видими и по-разбираеми. Приложенията за мониторинг на енергията в дома улесняват домакинствата да прехвърлят енергоемките си задължения към извънпиковите часове.
Ако има възможност за монтиране на покривни соларни панели, сградите се превръщат от пасивни потребители на енергия в локализирани мини-електроцентрали. Според учени от Европейската комисия, покривните соларни панели на 271 милиона сгради в Европа биха могли да задоволят 40% от дългосрочните нужди от електроенергия на континента.
Това е тихото обещание в „електрони, а не молекули“. Европа просто е решила да го направи нормално за всички.
