Виртуална реалност подобрява разбирането за агроволтаиката

Използването на виртуална реалност (VR), за да видят гражданите как биха изглеждали и работили бъдещите агроволтаични инсталации, може да помогне за повишаване на разбирането и приемането на технологията, базирана на слънчеви панели, установи ново изследване.

Научен екип от университета в Орхус, Дания, използва имeрсивна виртуална реалност, за да проучи как гражданите възприемат агроволтаичните системи и как ги съпоставят с конвенционалните слънчеви паркове.

По-конкретно, екипът използва VR, за да покаже на 102 души три фотоволтаични конфигурации – един конвенционален слънчев парк, вертикална агроволтаична система и хоризонтална агроволтаична система – от две стандартизирани гледни точки, едната на около 50 метра разстояние, а другата на 2-3 метра разстояние.

Участниците са записани на видео по време на VR експеримента, за да се улови как се развиват оценките им по време на излагане на визуализацията. Паралелно с това анкетна карта, попълнена преди и след VR експеримента, оценява промените във възприятията и приемането за всеки тип инсталация.

Повечето от участниците са започнали с много малко познания за агроволтаиката, поясни Габриеле Торма, доцент в Университета в Орхус.

„В началото те реагираха главно на това как инсталациите изглеждат спрямо пейзажа. Но при преминаване от далечния към близкия изглед и с появата на по-голяма част от селскостопанската функция, мнозина започнаха да ги гледат по различен начин – не просто като слънчеви панели, заемащи земеделска земя, а като начин за използване на една и съща земя както за производство на храна, така и за производство на енергия“, разказва Торма.

Констатациите в изследователската работа подчертават, че агроволтаиката е оценена по-благоприятно от слънчевите паркове, след като участниците напълно са разбрали двойното използване, което технологията позволява.

Количественият анализ сочи, че агроволтаиката е оценена значително по-високо от конвенционалните слънчеви паркове по отношение на съвместимост със селското стопанство, екологичност и иновативност, според допълнителен анализ от публикацията.

Практическото послание от изследването е, че гражданите и заинтересованите страни се нуждаят от възможности да разберат как всъщност ще изглежда една непозната технология и как е предназначена да работи, посочи Торма.

„VR, визуализациите или демонстрациите на място могат да направят както визуалното въздействие, така и функционалната логика на агроволтаиката по-осезаеми, подкрепяйки по-информираното обсъждане на ползите, компромисите и дизайнерските решения преди финализирането на проектите“, обясни тя.

Едно важно ограничение от изследването е, че всички инсталации във VR проучването са били приблизително един хектар.

„Някои участници изрично посочиха, че относително скромният мащаб е от значение за тяхната оценка, така че не бихме предположили, че същите констатации непременно важат за много по-големи инсталации“, сподели Торма.

„Дизайнът и мащабът имат значение и местният контекст също трябва да се вземе предвид. Затова тези инструменти трябва да подкрепят диалога, а не да се разглеждат като начин за убеждаване на общностите да приемат даден проект“, допълни тя.

Анализът от изследователската работа изтъква, че констатациите предлагат политически последици за управлението на агроволтаиката, включително намек, че формалните консултации биха могли да бъдат допълнени от експериментални инструменти, които позволяват на заинтересованите страни да се ангажират директно с функционалната логика зад подобни системи.

„Внедрени преди финализирането на конкретни предложения за проекти, такива инструменти трябва да се разбират като допълнения към формалните процеси на планиране, подкрепящи прозрачен диалог и помагащи за изясняване на компромиси, без да се предполага съгласие или приемане“, се посочва в документа.

Технологията за виртуална реалност, използван в проучването, е достъпна като безплатен софтуер за некомерсиална употреба чрез проекта HyPErFarm.