Някога България имаше десетки летища – не само в столицата и в големите морски градове, но и в много областни и общински центрове. Днес тези съоръжения, където не са унищожени, са на прага да приемат друга роля във времената, когато безпилотните летателни апарати обещават нова ера в транспорта и услугите.
Там, където градските власти са допуснали унищожаване на летищата, ще са нужни нови, нелеки процедури, а и солидни инвестиции за възстановяването им. С други думи, някои градове ще имат преднина, тъй като са съхранили летищата си и скоро могат да имат своите дрон-портали. Това стана ясно от изложението „Дрон Експо“, което тече като част от по-мащабното изложение за роботика и автоматика в IEC София „МашТех“.
Много от регионалните летища из България, построени по времето на комунистическото управление, вече не съществуват фактически. Някои са превърнати в разорани ниви, други – в овощни градини, а трети – във фотоволтаични централи. Нищо не е останало нито от инфраструктурата, нито от специализираната настилка.
Това е общоизвестен факт, но все пак той скандализира младите зрители на специалния дискусионен панел, в който се включиха кметовете на общините Русе, Горна Оряховица, Стара Загора и Сливен, наред с управителя на българската фирма Dronamics.
В идните години регионалните летища ще придобият голямо значение предвид разгръщането на дрон-транспорта. Онези общини, които са съумели да запазят своите летища, ще имат предимство, тъй като са наследили въпросната инфраструктура.
Да се изгради летище не е лесно, стана ясно от изказванията на общинарите. Необходими са множество административни процедури за осигуряване на парцел, създаване на различните устройствени планове, издаване на одобрения и разрешения. Необходимо е изграждане на сериозна техническа инфраструктура, в това число и мощни и добре резервирани електропреносни системи, като се има предвид, че много от бъдещите летателни апарати ще се задвижват от изцяло електрическа тяга.
Това е скъпо начинание, посочи Румяна Грозева, изпълнителен директор на Агенцията за регионално икономическо развитие – Стара Загора. По думите ѝ, дори един инвеститор да има необходимите пари готови за влагане в изграждането на летище, той ще трябва да се въоръжи с търпение за 4-5 години занимания с административни процедури.
От друга страна градовете, които са съхранили своите летища, могат да извлекат особена полза от тази инфраструктура. Пример за това е Сливен, където старото летище е интегрирано в новия Индустриален парк Сливен, включително с финансиране по различни национални и европейски програми за развитие.
Промишлената зона се намира на възлово място: близо до магистралата София-Бургас и на 100 км от бургаското пристанище, с пряка наземна връзка до Русе и река Дунав, до пристанище Александруполис, както и до Истанбул и пристанище Хайдарпаша. Наличието на летище за въздушна свързаност има потенциала да превърне града в мощен индустриален възел разкри Стоян Марков, заместник-кмет на Община Сливен.
Всеки 1% повишаване на транспортната свързаност на даден град носи 6% увеличение на търговския обмен и оборот, стана ясно по време на дискусията. Статистиката подкрепя амбициозните проекти за интеграция на старите летища с нови дрон-площадки и съседни индустриални центрове. Но не само.
Има основание да се очаква, че само след няколко години не само товарният, но и пътническият дрон-транспорт ще стане масов. В момента пазарът предлага големи товарни дронове със значителна товароносимост за карго задачи, но не е далеч моментът, в който и пътническите полети ще станат масови, прогнозира Свилен Рангелов , съосновател и главен изпълнителен директор (CEO) на Dronamics.
По всяка вероятност това ще се случи, когато автономните дронове се утвърдят като надеждна технология. Поради липсата на кабинен екипаж техните полети ще са по-евтини. А това ще масовизира дрон-транспорта.
Може да се очаква, че, по подобие на нискотарифните авиолинии в самолетната индустрия, и при дрон-превозите ще се появят играчи, които с ниски цени и бизнес-пъргавина да направят дрон-полетите евтини, лесни и желани за всички.
