Глобалният капацитет на международната интернет свързаност нарасна с 23% през 2026 г., достигайки 2259 Tbps. Според данни на TeleGeography, годишният темп на растеж за последните четири години също възлиза на 23% средно.
Макар темповете на растеж да се стабилизираха през последните години, капацитетът се е увеличил повече от два пъти от 2022 г. насам. Все пак се наблюдават различия в темповете на растеж според региона: Африка е начело със среден годишен ръст от 35%, докато Океания отбелязва 25% увеличение.
Като цяло растежът на глобалния трафик съответства на разширяването на капацитета; както средният, така и пиковият трафик са нараснали средно с 24% на годишна база.
Бързият ръст на трафика се дължи на появата на нови устройства с интернет свързаност, разширяването на широколентовия достъп на развиващите се пазари, повишаването на скоростите на широколентовия интернет и масовото навлизане на приложения, изискващи голям капацитет.
В същото време, макар да се очаква търсенето на данни от страна на потребителите да нарасне, това невинаги води непременно до необходимост от разширяване на капацитета на магистралните интернет мрежи.
Изкуственият интелект се посочва като най-обсъждан фактор за развитието на глобалния интернет, но въздействието му върху глобалния трафик засега остава ограничено. Според проучването „Phenomenon“, проведено от AppLogic през март, обемите на трафика, свързан с AI, са незначителни в сравнение с тези, генерирани от видео стрийминг и социални мрежи.
Отбелязва се, че през 2025 г. трафикът, свързан с AI, е нараснал с 90% в мрежите с фиксиран достъп и с 80% в мобилните мрежи. Ако настоящите тенденции се запазят, изкуственият разум би могъл да окаже значително влияние върху международните интернет мрежи.
Една от ключовите тенденции е все по-активното използване на частни мрежи. Големите доставчици на съдържание все по-често използват собствени мрежи, които се разширяват към нови региони и растат по-бързо от традиционните магистрални интернет мрежи.
Други компании, включително доставчици на облачни услуги, CDN доставчици и някои оператори на центрове за данни, също използват такива мрежи. В резултат на това все по-голяма част от международния трафик се предава именно чрез тези мрежи.
Макар да е ясно, че по-бързият интернет достъп за потребителите и появата на нови приложения ще генерират значителни нови потоци от трафик, делът на тези нови данни, изискващи международни преносни канали, остава несигурен.
В краткосрочен план се очаква нарастващото значение на директните връзки с доставчиците на съдържание и използването на кеширане на съдържанието да насърчат „локализацията“, като по този начин ограничат зависимостта от международни канали.
Ценообразуването на транзита на данни се определя основно от разходите за международен пренос. Когато започнат да функционират нови международни мрежи, разходите за изграждане и експлоатация се разпределят върху по-голям брой оптични двойки и по-голям обем „активен“ капацитет на пропускателната способност, което позволява намаляване на разходите за пренос на всеки отделен пакет данни.
Повечето портове в глобалните мрежи понастоящем изискват капацитет от 100 Gbps, като търсенето на портове с капацитет 400 Gbps нараства осезаемо в Европа и САЩ.
Същевременно развитието на нова международна инфраструктура улеснява по-нататъшната регионална локализация на хостинга на съдържание и намалява зависимостта от отдалечени мрежови възли.
С растежа на нововъзникващите пазари, те също ще могат да се възползват от икономиите от мащаба в мрежите, поне чрез намалени разходи за пренос на данни до интернет възлите.
В края на септември Meta обяви проекта за кабела Petal, описан като „първата трансокеанска система с капацитет 1 Pbps“. Простиращ се на около 7000 км през Атлантическия океан, кабелът ще свързва САЩ и Франция, като се очаква да влезе в експлоатация през 2029 г.
Освен това компанията стои зад 2Africa – една от най-големите кабелни системи – и разработва Waterworth, която ще бъде най-дългата система в света.
