Генеративният изкуствен интелект оказа значително влияние върху общността на софтуера с отворен код. Той позволи на програмистите да намалят натоварването си наполовина – но за специалистите, които поддържат проектите, тежестта се увеличава, тъй като сега им се налага да пресяват промени в кода, идващи не само от хора, но и от изкуствен интелект. Генерираният от AI „боклук” вече съставлява 25% от целия нов код.
Преди няколко години, през 2021 г., генеративният AI навлeзe бурно в разработката на софтуер с появата на GitHub Copilot, който значително улесни работата на програмистите. Neowin цитира данни от проучване на Linux Foundation, спонсорирано от Red Hat, според което изкуственият интелект има потенциал да намали наполовина натоварването на софтуерните разработчици.
Чрез автоматизиране на генерирането на код, програмистите могат да влагат наполовина по-малко усилия в даден проект, освобождавайки времето и енергията си за други задачи. Макар това да е от полза за общността на софтуера с отворен код като цяло, някои разработчици усетиха негативните страни на тези инструменти от първа ръка.
Сред засегнатите са хората, които поддържат проектите (т.нар. „maintainers”). Тъй като програмистите разчитат все повече на генеративни асистенти, натоварването на поддържащите специалисти не намалява – напротив, то значително се е увеличило.
Търсиш диамант, намираш боклук
Проучването на Linux Foundation ясно показва, че макар AI да помага на разработчиците да пишат код по-бързо, той едновременно с това понижава цялостното качество на предложените промени (т.нар. commits), т.е. заявките за внасяне на промени в кодовата база.
Проблемът се състои в това, че докато някои разработчици изпращат внимателно проверени фрагменти код, други разчитат изцяло на изкуствен интелект и изпращат генерирания от AI резултат, без изобщо да го прегледат.
Според проучването, огромната част от специалистите, поддържащи проекти (59% от анкетираните), отбелязват нарастващо участие на AI в разработката на софтуер с отворен код. При мащабните проекти този дял достига 69%.
В същото време 25% от предложените промени – една на всеки четири – се оказват нискокачествен „боклук”, генериран от изкуствен интелект. При мащабните проекти ситуацията е още по-тревожна: почти всеки трети „комит” (31%) се счита за „боклук” – пряко следствие от навлизането на код, генериран от изкуствен интелект.
Компаниите, стоящи зад основните модели на генеративен AI, неизменно твърдят, че инструментите им могат да повишат производителността. Проучване на Linux Foundation потвърждава това, макар и с някои важни уточнения.
Повечето участници в анкетата отбелязват, че AI е ускорил не само самия процес на писане на код, но и обсъждането на идеи – съществена част от съвместната разработка на софтуер. Въпреки това 21% от анкетираните споделят, че при работа по сложни проекти използването на AI всъщност може да доведе до изразходване на повече време за дадена задача.
„Техническият дълг”
Програмистите, които са успели да спестят време в своите проекти с отворен код чрез използване на AI, разказват как оползотворяват спечелените часове: те ги инвестират обратно в други инициативи с отворен код.
Например, 58% от анкетираните посочват, че използват свободното си време за учене и професионално развитие, докато 63% го влагат в писане на код за нови функционалности. Освен това 66% споменават „техническия дълг”, като отбелязват, че отделят времето си за неговото изчистване.
Под „технически дълг” се разбира ситуация, в която програмистът съзнателно опростява работата си – например, чрез създаване на код с по-ниско качество. Това може да се наложи поради различни причини, като например спазването на строги срокове за разработка.
Справянето с техническия дълг включва дейности като преглед на кода (code review) и отстраняване на грешки, които често изискват значително време и други ресурси.
Липсват правила
Въпреки че генеративният AI се използва в програмирането вече повече от пет години, много проекти с отворен код все още нямат официална политика относно употребата му. Според проучването, 32% от проектите попадат в тази категория.
От друга страна, 35% от проектите с отворен код имат официална политика, която разрешава използването на AI. В проучването не се посочва колко проекта имат политика, която напълно забранява използването на изкуствен интелект.
Анализаторите от Linux Foundation стигат до заключението, че проектите с отворен код трябва да въведат ясни правила за включване на промени, генерирани от AI, в своите кодови бази. Те също така подчертават необходимостта от по-голяма прозрачност и въвеждане на изисквания за разкриване на информация.
Освен това те препоръчват лицата, поддържащи проектите, да изискват от разработчиците да тестват и документират всички промени, генерирани от изкуствен интелект, преди да ги изпратят.
Сред анкетираните програмисти 61% посочват, че извършват задълбочени прегледи и цялостно функционално тестване на кода, генериран от изкуствен интелект, преди да го предоставят на лицето, отговарящо за поддръжката на проекта.
