Ефективно прогнозиране на потребностите на пазара на труда от квалифицирани кадри и повече часове за практическо обучение поискаха представители на бизнеса на среща, посветена на професионалното образование и обучение
„За българските предприемачи отдавна дипломите на кандидатите за работа нямат значение. За нас е важно дали работникът има желание и потенциал да учи и да се развива в професионален план, след което инвестираме в неговото обучение”, каза председателят на УС на БСК Сашо Дончев пред участниците в работна среща по проблемите на професионалното обучение и образование.
.jpg) |
Само чрез пазарни механизми и реална конкуренция може да се стабилизира и развива образователната ни система
Божидар Данев
|
Реформата в образованието ще стартира от учебната 2012-2013 г., съобщи зам.-министърът на образованието, младежта и науката (МОМН) – Милена Дамянова. Проектът на нов Закон за училищното образование цели да постави нормативната рамка, като гарантира децентрализация и гъвкавост на образователната система, с оглед по-добра адаптивност към изискванията на пазара на труда.
„Образователната ни система е изключително консервативна и се страхува от свободата, която искаме да й осигурим с новите законодателни промени”, каза Дамянова. Тя съобщи, че още от есента на тази година ще стартира проект на МОМН, финансиран от ОП „Развитие на човешките ресурси”, по който 60 млн.лв. ще бъдат усвоени за квалификация на преподаватели, както и за други дейности, така че образованието да покрие потребностите на икономиката.
Председателят на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) Деян Пушкаров информира участниците в срещата, че към момента професионално обучение се провежда по 227 професии, разпределени в 553 специалности, като половината от обученията се финансират от работодатели. В повечето случаи това става в рамките на функциониращите към големи фирми центрове за професионално обучение.
Пушкаров подчерта, че 10 от регистрираните повече от 700 центъра за професионално обучение покриват 21% от обучаемите. Според него, системата за професионално обучение у нас може да се похвали с две сериозни постижения: стабилна инфраструктура – регистрираните центрове покриват територията на цялата страна; висока степен на стандартизация – приети са 185 държавни образователни стандарта, които покриват 80% от професиите.
„Възлагам големи надежди на проекта, който БСК изпълнява по ОП „Развитие на човешките ресурси” за изграждане на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила”, каза председателят на НАПОО. Според него, изгражданите в рамките на проекта на БСК регионални и секторни съвети за оценка на компетенциите ще компенсират липсата на регионални звена на НАПОО, така че да се осигури съответната обратна връзка с бизнеса по места и да се постигне синхрон между търсенето и предлагането на работна сила.
„Образованието е услуга, т.е. на него трябва да се гледа като на бизнес, който трябва да се управлява по пазарни правила”, отбеляза Сашо Дончев. Той сподели опита на управляваната от него компания – „Овергаз инк.” АД, по изграждане на мрежа от центрове за професионално обучение на специалисти в сферата на газификацията, които през последните 12 години осигуряват кадри за този икономически сектор.
Дончев изтъкна предимствата на немската дуална система и призова представителите на МОМН да отстояват въвеждането й у нас, тъй като е доказала своята ефективност.
„Образованието е бизнес и трябва да се прави, както се прави бизнес”, отбеляза и председателят на Българската браншова камара по електронна промишленост и информатика проф. Камен Фильов. Според него, сред големите проблеми на професионалното обучение са липсата на места за стажуване на студентите, както и липсата на кандидати за технически специалности.
Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев изтъкна, че 30 процента от студентите учат бизнес и финанси, а икономиката не може да осигури работни места и кариерно развитие за всички тях. Той отправи въпрос към представителите на администрацията защо държавата продължава да финансира тези специалности, а не насочи инвестицията си към обучението на млади хора в професии, които имат по-висок потенциал за реализация в бъдеще.
Божидар Данев бе подкрепен от аудиторията за тезата си, че принципът „парите следват ученика” трябва да бъде приложен не само за държавните и общински учебни заведения, но и за частните такива. Според него, практиката в момента поставя в неравностойно положение учебните заведения, а съгласно българската Конституция има равнопоставеност на собствеността.
„Само чрез пазарни механизми и реална конкуренция може да се стабилизира и развива образователната ни система”, категоричен бе Данев.
Зам.-министър Дамянова репликира, че в условия на криза държавата не може да си позволи да инвестира и в частните учебни заведения. В отговор на това, председателят на УС на БСК Сашо Дончев заяви: „Независимо от кризата, ние си плащаме данъците и част от тези пари отиват за образование. Част от нашите служители и партньори плащат за обучението на децата си в частни учебни заведения и в същото време чрез данъците си финансират общественото образование. Редно е собствеността на учебните заведения да престане да бъде критерий за определяне на политиката на държавата кого да финансира и кого не”.