Новите технологии могат качествено да подобрят ефективността на здравеопазването, което от своя страна ще направи разходите контролируеми. Схващането, че новите технологии биха оскъпили здравеопазването е погрешно, заяви Радмила Филева, изпълнителен директор на Филипс България и директор бизнес развитие за Югоизточна Европа на сектор Здравеопазване в компанията.
„В действителност, разходите за закупуване на медицинско оборудване са по-малко от 2% от общия бюджет за здравеопазване в света. Иновациите в грижата за здравето ще намалят разходите за пациентите и ще повишат осезаемо качеството на предлаганите медицински грижи в страната”, допълни Филева на днешната дискусия за ролята на иновациите в устойчивата здравна система.
Превенцията е по-ефективният и предпочитан вариант от лечението. Скринингът и ранната точна диагностика могат драстично да подобрят грижата за здравето и да ограничат фазата на лечение, а това е изключително важно в случаите на сърдечно-съдови заболявания и рак, подчерта доц. д-р Иво Петров, завеждащ отделение по Кардиология и ангиология в Сити Клиник.
Броят на пациентите с хронични заболявания чувствително нараства в световен мащаб. Ако не бъдат предприети действия, през следващите 10 години животът на близо 400 млн. души ще бъде изложен на риск поради хронични заболявания, обобщава д-р Катрин Льо Гале-Камю, помощник на Генералния директор на Световната здравна организация, отдел „Незаразни заболявания и психично здраве”.
Без реформи в здравната система, до 2050 г. около 50% от населението в развитите страни ще страда от хронични заболявания. В същото време се изправяме пред проблем с нарастващите разходи за здравеопазване, увеличаващи се по-бързо от БВП, и с недостига на персонал, което със сигурност не е устойчива практика, стана ясно по време на дискусията.
Тревожни тенденции се наблюдават и в здравната система в България. Данните на НСИ за 2011 г. сочат, че повече от половината смъртни случаи в страната са причинени от сърдечно-съдови заболявания, а на второ място се нарежда смъртността, причинена от злокачествени онкозаболявания. Тези рискове обаче се подценяват.
Резултатите от национално представително социологическо проучване, проведено в края на 2012 г. от агенция Ноема, показват, че важността на сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания не се отчита подобаващо от хората. Едва 23% от анкетираните се чувстват застрашени от сърдечно-съдови заболявания и инфаркт, а още по-малък е процентът на българите, възприемащи онкологичните заболявания като потенциална заплаха за живота си през следващите пет години.
Същевременно за последните две години почти с 10% (достигайки 30%) се е увеличил делът на хората, страдащи от хронично заболяване.
Над 45% от българите вярват, че съвременните методи за диагностика могат да им осигурят по-дълъг живот, но почти половината от анкетираните смятат, че в България няма достатъчно медицинска техника за ранна диагностика и превенция на заболявания. За 75% от анкетираните определящи фактори при избора на лечебно заведение са именно медицинското оборудване и репутацията на специалистите.