Наскоро екип от специалисти, току що завършили Института за технологии в Масачузетс, финализира своя проект за изграждане на подвижна сграда. Творението, изложено в двора на университета, представлява макетна кула с пропорциите на небостъргач. Чрез специална технология кулата може да се накланя до 2,5 метра във всяка посока.
Конструкцията се движи от пневматични тръби, които функционират подобно на човешките мускули. Въздухът в тръбите създава високо налягане, което води до огъване на конструкцията в желаната посока. Целият процес на накланяне на сградата се управлява дистанционно.
Строителството на “гъвкави” сгради не е нещо ново, особено що се отнася до по-високите небостъргачи. Голяма част от тях притежават защити, които им позволяват да се адаптират към екстремни природни условия, например силни ветрове и земетресения. Според експертите обаче разликата с подвижния макет от Масачузетс е, че при досегашните небостъргачи става дума за пасивни механизми със слаба подвижност, които се активират от външни условия. За разлика от тях, “активните” подвижни сгради ще могат трайно да променят наклона си под голям ъгъл, като целият процес ще е манипулируем от човека.
Хората със сигурност не обичат да живеят в движещи се сгради. Технологиите за подвижно строителство обаче успешно могат да се прилагат при нежилищни конструкции, особено ако те са подложени на тежки атмосферни условия, казват експерти.
Към иновациите в строителството може да се причисли и идеята за т.н. “умна” сграда. В нея ще бъдат интегрирани различни технологии, а всичките й елементи ще са свързани в мрежа (вкл. компютри, видеокамери, климатици, електронни врати и прозорци, кафемашини и др.). Действието на всеки един от тези компоненти ще регулира от персонален компютър упълномощеното за тази цел лице.
Високата степен на механизация ще позволи на сградата автоматично да извършва много дейности, изпълнявани досега от човека. “Умната” сграда ще може да функционира сама, по предварителни настройки.
Докато “умната” сграда осигурява вътрешна функционалност, “подвижната” се отнася до адаптивността към външните условия. Общото между двете идеи е това, че са част от насока на мислене, която цели да превърне архитектурната постройка в жив организъм, който да е издръжлив и стабилен и, естествено, да улеснява и да разтоварва от някои дейности човека.