Терористичните атаки с МПС в тълпата – рожба на социалните медии

Внезапната „вълна” от инциденти, свързани с врязване на автомобили, наподобява вирус, разпространяван като социална зараза

Терористичните атаки, при които човек врязва моторно превозно средство (МПС) всред тълпа от хора, до голяма степен са „рожба” на славата в социалните медии. Това е изводът от анализ на група изследователи, заели се да разберат как и защо този нов вид нападения бързо доби популярност в последните години.

Изследователи от Университета в Кент и Копенхагенския университет са се заели да разберат защо атаките с автомобили, като например в Ница през юли 2016 г., Финсбъри парк през 2017 г. или Шарлотсвил също през 2017 г., станаха толкова забележителни през последните няколко години, докато преди това бяха рядкост.

Анализът е дело на д-р Винсънт Милър от Школата по социална политика, социология и социални изследвания при Университета в Кент и професор Кийт Хейуърд от Университета в Копенхаген и е публикувано в Британски журнал по криминология. Учените документират възникващата популярност и разпространение на този вид атаки в две вълни: първата в Израело-палестински конфликт през 2015 г., а вторият – в Западна Европа, Северна Америка и Австралия.

Масовите медии налагат тезата, че терористите популяризират това средство за атака поради неговата простота. Графикът обаче показва друго. Повечето пъти този вид атаки се появяват само след инциденти „от високо ниво”. Изследователите също така оспорват идеята, че терористите са принудени да използват по-нискотехнологични методи, поради подобряването на мерките за сигурност, свързани с по-традиционни методи, тъй като подобни мерки са в сила от десетилетия, но автомобилните атаки започнаха да стават актуални едва след 2015 г.

Д-р Милър и професор Хейуърд разглеждат трето обяснение за бума в автомобилните нападения: че те се разпространяват като форма на „социален вирус”, независимо от идеологическите причини. Това не означава, че д-р Милър и професор Хейуърд отричат идеологията, пропагандата или психологическите проблеми да играят роля в тези престъпления. По-скоро учените говорят за необходимостта от разпознаване на „вирусното” разпространение на някои форми на насилие.

Според двамата учени, популяризирането на такива действия, например чрез социалните мрежи, създава „инерция”, която кара хора с различни убеждения и мотиви да приложат този похват. Двамата учени твърдят, че подобно на избухването на случаите на отвличания на самолети, което бе наблюдавано през 60-те и 70-те години на ХХ век, сега „модата” на автомобилните атаки и рекламирането й в онлайн дискусионни клубове и сайтове насърчава хората, склонни към нападения, които често са с напълно различни политически и религиозни мотиви.

В резултат на това внезапната „вълна” от инциденти, свързани с врязване на автомобили, през последните няколко години наподобява вирус, разпространяван като социална зараза. Едно-единствено действие води до вълна от други, които в противен случай не биха се случили – по-скоро „престъпление на страстта”, отколкото добре планиран терористичен акт.

Изследователите отбелязват, че подобно на повечето вируси, текущият брой на атаките вероятно ще стане по-малко забележим във времето. За съжаление обаче, те вероятно ще бъдат заменени от друга форма на ужасяваща атака, която също ще се „рекламира” чрез цифровите мрежи и ще предизвиква бум на себеподобни атаки.

Въпреки това разбирането за потенциала на някои видове нападения да привличат вниманието и да се разпространяват вирусоподобно извън идеологическите и дори психологическите категории, може да бъде ценно за полицейските органи и службите за сигурност. Така те биха могли да са по-добре подготвени и да попречат по-ефективно за по-нататъшната загуба на живот.