Алианс от компании и правителствени агенции, формиран в Дания, предложи регулаторна рамка, която може да помогне на държавите-членки на ЕС да използват генеративен изкуствен интелект в съответствие със строгия нов закон за AI, приет наскоро.
Подкрепен от правителството съюз на големи датски корпорации начело с ИТ консултантската компания Netcompany представи бяла книга „Отговорно използване на AI асистенти в публичния и частния сектор”. Документът излага „примери за най-добри практики” за това как фирмите трябва да използват и подпомагат служителите при внедряването на AI системи в регулирана среда.
Алиансът цели също да насърчи предоставянето на „сигурни и надеждни услуги” от бизнеса на потребителите. Датската агенция за цифрово управление, централният бизнес регистър на страната CVR и пенсионният орган ATP са сред учредителите, които приемат рамката, съобщи CNBC.
Рамката включва насоки как да си сътрудничат публичният и частният сектор, за внедряване на AI в обществото, спазване както на Закона за AI, така и на Общия регламент за защита на данните (GDPR), смекчаване на рисковете и намаляване на пристрастията, мащабиране на внедряването на AI, сигурно съхраняване на данни и обучение на персонал.
Изпълнителният директор на Netcompany Андре Рогачевски заяви, че разпоредбите, изложени в бялата книга, са насочени предимно към компании в силно регулирани индустрии, като например финансовите услуги. По неговите думи, инициативата се стреми да отговори на един основен въпрос: „Как можем да мащабираме отговорното използване на AI?”.
Какво представлява Законът за AI на ЕС?
Законът за изкуствения интелект на ЕС е забележителен акт, който има за цел да управлява начина, по който компаниите разработват, използват и прилагат AI. Законът влезе в сила през август, след като преди това, през май, получи окончателно одобрение от държавите-членки на ЕС, законодателите и Европейската комисия – изпълнителният орган на ЕС.
Законът прилага основан на риска подход за управление на AI, което означава, че различните приложения на технологията се третират по различен начин в зависимост от нивото на риск, което представляват. Рекламиран е като първият в света голям закон за изкуствения интелект, който ще даде на фирмите яснота в рамките на хармонизирана регулаторна рамка за целия ЕС.
Въпреки че технически правилата са в сила, прилагането им е дълъг процес. Повечето от разпоредбите на закона – включително правилата за AI системи с общо предназначение като ChatGPT на OpenAI – няма да се материализират поне до 2026 г., в края на двугодишния преходен период.
„Абсолютно жизненоважно за конкурентоспособността на нашия бизнес и бъдещия напредък на Европа е както частният, така и публичният сектор да успеят да разработят и използват AI през следващите години”, коментира Каролайн Стейдж Олсен, министър на цифровите въпроси на Дания, наричайки бялата книга „полезна стъпка” към тази цел.
Netcompany вече представила идеята за бяла книга на някои от най-големите банки и застрахователни компании в Дания преди няколко месеца. Според Рогачевски, въпреки че всяка организация „експериментира” с AI, институциите нямат „общ стандарт”, за да извлекат максимума от технологията.
Рогачевски се надява, че бялата книга на Дания ще предложи план и за други държави и фирми, които се стремят да опростят спазването на Закона за AI на ЕС.
Ролята на Microsoft
Решението на Microsoft да се присъедини към насоките заслужава специално внимание. „Включването на Microsoft беше важно, тъй като генеративните AI решения често включват алгоритми и глобални технологии”, каза Рогачевски.
Microsoft е основен поддръжник на разработчика на ChatGPT – OpenA, който се оценява на 157 милиарда долара тази година. Microsoft също лицензира технологията на OpenAI на корпоративни фирми чрез своята платформа за облачни изчисления Azure.