САЩ готвят тотална забрана за доставки на литографско оборудване в Китай

Нов законопроект, внесен в Сената на САЩ, може значително да затегне ограниченията върху износа в Китай на литографско оборудване за производство чипове, включително EUV и DUV машини. Това е поредна ескалация в търговската война между двете свръх-икономики.

MATCH Act, предложен от двупартийна група сенатори, е насочен предимно към китайски компании, за които Вашингтон смята, че участват в създаването на усъвършенствани микрочипове. Новият законопроект може да засегне CXMT, Hua Hong, HLMC, Huawei, SMIC и YMTC.

Според авторите на законопроекта, тези компании трябва да бъдат подложени на всеобхватен контрол върху вноса, за да им се откаже достъп до технологии, базирани на американски разработки, отбелязва Tom’s Hardware.

В момента ограниченията за износ на САЩ до голяма степен действат на база „фабрика по фабрика“: забраните се прилагат за доставки на оборудване до конкретни фабрики или за специфични технологични процеси.

Например, от доставчиците се изисква специален лиценз, за да изнасят машини, подходящи за производство на 14-нм (и по-малки) чипове, 18-нм (и по-малки) DRAM и 128-слойна NAND памет.

Настоящият модел обаче оставя вратички. Компаниите могат да закупуват оборудване уж за фабрики, произвеждащи чипове по остарели процеси, и след това да ги използват за производство на чипове по модерни технологии. Именно това е проблемът, който MATCH Act се стреми да реши.

Новият законопроект пренасочва системата за контрол към хибриден модел, където ограниченията ще се прилагат не само на ниво фабрика, но и на ниво компания и филиал. Това би трябвало да попречи на SMIC, например, да закупува модерни машини за по-стари линии и след това да ги пренасочва към производство на 7-нм чипове.

Законопроектът набляга на борбата със заобикалянето на ограниченията чрез посредници. Технически, трети страни могат да се опитат да закупят оборудване и да го изпратят до целевия получател, но MATCH Act е специално разработен, за да разшири ограниченията не само до директната транзакция, но и до крайния потребител, крайната дестинация, реекспорта и последващото обслужване.

Това означава, че дори ако оборудването достигне до забранен потребител чрез верига от посредници, всички участващи страни рискуват да загубят достъп до доставки, обслужване и бъдещи покупки. Без редовно обслужване, модерното фабрично оборудване постепенно губи практическата си стойност.

Законът MATCH се фокусира и върху по-силна международна координация. Съединените щати възнамеряват да търсят координирани ограничения от страни, които играят ключова роля на пазара на оборудване за производство на чипове – Холандия, Япония, Южна Корея и Тайван.

MATCH Act предвижда екстериториално разширяване на контрола. В този случай ограниченията биха могли да се прилагат и за чуждестранно оборудване, ако то съдържа американска технология или ако обслужването му зависи от американски компоненти и решения.

Законопроектът въвежда и своеобразен механизъм за гъвкавост. Той предлага праг от 75%, който би показал дали САЩ запазват стратегическо предимство в определена категория оборудване.

Ако Китай може самостоятелно да задоволи 75% от вътрешното търсене на определен клас оборудване, като например ецване или отлагане, САЩ ще могат да премахнат ограниченията върху доставката на съответните чуждестранни системи.

Този подход на практика означава, че американските власти искат да се съсредоточат само върху онези сегменти, където САЩ и техните партньори все още запазват истинско технологично предимство.

Ако бъде приет, MATCH Act може да се превърне в една от най-строгите мерки на САЩ, които досега са ограничавали развитието на китайската полупроводникова индустрия.

Въпреки че законопроектът няма да премахне напълно практиките на сивия и черния пазар, той би трябвало да възпрепятства създаването на устойчиви вериги за доставки, необходими за изграждане и поддържане на фабрики от световна класа в Китай.