Разликата между САЩ и Европа по отношение на инвестициите в изкуствен интелект се увеличава. Европа изостава от бума на инвестициите в информационните технологии (ИТ) още преди появата на големите езикови модели, сочи анализ на Файненшъл Таймс, базиран на данни от Оксфорд Икономикс.
Според експертите от Оксфорд Икономикс, инвестициите в изкуствен интелект в САЩ нарастват и се очаква да растат три пъти по-бързо, отколкото в Европейския съюз (ЕС), в периода между 2021 г. и края на 2027 г.
Анализаторите очакват корпоративните разходи за нов хардуер за изкуствен интелект и ИТ инфраструктура в САЩ да нараснат с 40% в реално изражение през разглеждания период. В ЕС увеличението ще бъде само 12%.
Източникът на данните, Оксфорд Икономикс е глобална компания за прогнозиране и количествен икономически анализ. Клиентската ѝ база включва над 2000 международни корпорации, финансови институции, правителствени организации и университети.
Основният фактор за изоставането
Ключов фактор в тези прогнози, според Оксфорд Икономикс, е рязкото увеличение на разходите за ИТ хардуер за нуждите на изкуствен интелект.
Големи американски технологични компании – Google, Meta, Microsoft и Amazon – планират да инвестират над 725 милиарда долара само през 2026 г. Средствата са насочени към изграждане на допълнителна ИТ инфраструктура за AI: центрове за данни, сървъри и специализирани ускорители.
Експертите прогнозират, че Европа на практика не е постигнала напредък в намаляване на инвестиционната разлика, откакто бившият президент на Европейската централна банка Марио Драги публикува забележителния си доклад за конкурентоспособността (през септември 2024 г.).
В него Драги предупреждава, че дигитализацията, декарбонизацията и увеличените разходи за отбрана изискват „изключителен скок“ в инвестициите в Европейския съюз – до нива, наблюдавани за последно през 60-те и 70-те години на миналия век.
Експертни оценки
Даниел Харенберг от Оксфорд Икономикс, подчертава разликите в динамиката на двете икономики. Според него, САЩ са „по-динамична, по-предприемаческа икономика, така че се движат по-бързо, а надпреварата за AI носи по-големи ползи“. „Европа се движи много по-бавно“, заяви той.
Барт ван Арк, професор в Университета в Манчестър, също отбеляза нарастващата разлика между ЕС и САЩ по отношение на производителността на труда. Според неговите изчисления, брутният вътрешен продукт (БВП) на отработен час в САЩ се е увеличил с 14 долара между 2018 и 2025 г., докато в Европа увеличението е само 2 долара.
„Разликата не е само в дигиталния сектор“, отбеляза ван Арк. Предимството на САЩ се разпростира и върху други индустрии, включително търговията на едро и дребно, както и професионалните услуги.
Според Файненшъл Таймс, разликата в инвестициите в изкуствен интелект между САЩ и Европа продължава да се разширява. Американските технологични гиганти активно увеличават разходите за ИТ инфраструктура, докато европейската икономика все още не е показала сравним растеж от 2021 г. насам, въпреки предупрежденията за необходимостта от рязко увеличение на капиталовите инвестиции.
Бум в изграждането на AI центрове за данни
Около 850 центъра за данни се изграждат по целия свят, на обща стойност приблизително 7 трилиона долара, според данни на Oxford Economics от юни 2026 г. Съединените щати са най-големият инвеститор с 228 проекта. Китай е втори с 98 проекта.
Разходите за изграждане на центрове за данни в Съединените щати в края на 2025 г. за първи път надхвърлиха разходите за строителство на офис сгради и дори глобалните инвестиции в петролната индустрия.
Обемът на завършените проекти за изграждане на центрове за данни само от Turner Construction достигна 9,4 милиарда долара до края на 2025 г., което е повече от пет пъти спрямо 2020 г.
Големите инвестиционни фондове също проявяват засилен интерес към изграждането на центрове за данни, разглеждайки ги като една от най-обещаващите възможности за висока възвръщаемост на фона на нарастващото търсене на изкуствен интелект.
Бързото изграждане на центрове за данни е свързано и с друг риск: претоварване на електроенергийната мрежа. Значителните енергийни нужди на такива съоръжения оказват сериозен натиск върху регионалните енергийни системи.
Това води до постепенно увеличение на тарифите за електроенергия. А нарастващите разходи за енергия предизвикват недоволство и протести сред жителите в районите, съседни на центровете за данни.
