До 2030 г., ако приложенията с твърдотелните батерии надхвърлят 10 GWh, цените на клетките ще паднат до около 0,14 долара за ватчас (снимка: CC0 Public Domain)
Литиево-йонните батерии продължават да се подобряват както по отношение на производителността, така и откъм цени, но интересът към твърдотелните батерии, които обещават по-добра енергийна плътност и безопасност, се засилва. И докато Китай, Южна Корея, Европа и САЩ са ангажирани с активното разработване на подобни системи, Япония изглежда заема водеща позиция, предлагайки щедри субсидии на разработчиците на технологията.
Географски иновациите в твърдотелните батерии са съсредоточени в ограничен брой страни. Изглежда, че Китай и Южна Корея изостават в комерсиализацията на технологията, докато Япония все по-видно държи лидерството. Тя осигури над 660 милиона долара за развитието на твърдотелни технологии през 2024 г., според TrendForce. Тенденцията, изглежда, ще се запази и занапред.
В своята стратегия за акумулаторната индустрия за 2024 г. Япония си постави цел за комерсиализиране на изцяло твърдотелни батерии (ИТБ) до около 2030 г. До края на миналата година Министерството на икономиката, търговията и промишлеността (METI) одобри общо четири основни Проекта за научноизследователска и развойна дейност върху материали и производство на ИТБ.
Япония, някога пионер в разработването на литиево-йонни батерии, сега се надява да възвърне пазарното си господство в областта на технологиите за батерии от следващо поколение. Според TrendForce, Япония някога е представлявала повече от 90% от световния пазар на литиево-йонни устройства. До 2015 г. тази цифра се е свила до 50%. След това е налице спад до по-малко от 6% днес – в резултат на бързото разширяване на китайските и южнокорейските производители.
Днес Япония е страната, която притежава най-много патенти, свързани с ИТБ. Страната постоянно работи по създаването на стабилна верига за доставки с надеждата да реализира масово производство. Производителите на автомобили са начело на тази тенденция в лицето на Toyota Motors, която претендира за повече от 1000 патента за твърдотелни батерии и се готви за „масово“ производство на твърдотелни батерии до 2027 или 2028 г. Nissan и Honda по-рано разкриха планове за създаване на свои линии за производство на твърдотелни батерии в собствени заводи.
Междувременно Китай, Южна Корея, Европа и САЩ също са ангажирани в активното развитие на тази нова технология. Това води до очакванията, че глобалните производствени обеми могат да достигнат гигаватови нива още към 2027 г.
В бъдеще японските производители вероятно ще се изправят пред предизвикателна задача да запазят водещата си позиция на пазара на ИТБ. Според последния доклад на TrendForce „Тенденции в развитието на пазара на твърдотелни батерии 2025“, японците държат 36% от световните патенти за ИТБ, следвани от техните китайски (27%) и южнокорейски (18%) колеги.
Тъй като изцяло твърдотелните батерии постепенно започват да излизат от етапа на прототипни мострени клетки и да преминават към производство в инженерен мащаб, очакванията са, че сега производителите ще имат високи производствени разходи, което ще значи високи първоначални цени на крайния продукт.
TrendForce обаче прогнозира, че до 2030 г., ако мащабът на приложенията с изцяло твърдотелни батерии надхвърли 10 GWh, цените на клетките вероятно ще паднат до около 0,14 долара за ватчас. До 2035 г. цените на клетките може да спаднат почти наполовина на фона на бързо и „широкомащабно“ разширяване на пазара.