Япония ускорява изграждането на центрове за данни, за да подкрепи развитието на изкуствения интелект и националната си дигитална инфраструктура. Все повече местни общности обаче се противопоставят на тези проекти заради ограниченията на градската среда, опасенията за безопасността и въздействието върху качеството на живот.
Стремителното развитие на изкуствения интелект предизвика безпрецедентно търсене на нови центрове за данни по целия свят. Именно тези съоръжения осигуряват изчислителната мощ за обучение и работа на AI моделите, както и облачното съхранение на огромните обеми цифрова информация.
Подобно на други държави, Япония инвестира сериозно в AI инфраструктура. Страната си поставя амбициозната цел да се превърне в „най-благоприятната за AI държава в света“, като развива собствени AI модели и технологична инфраструктура, за да намали зависимостта си от САЩ и Китай. В националните планове влиза и внедряването на около 10 милиона AI робота до 2040 г.
Ограниченото пространство – стратегически проблем
За разлика от много други развити икономики, Япония разполага с ограничени възможности за строителство на подобни съоръжения. Около 80% от територията на страната е планинска, а основното потребление на изчислителни ресурси е концентрирано в гъсто населените райони около Токио и Осака.
Според консултанта по енергетика и комунални услуги Трунг Ги от Arthur D. Little, именно липсата на големи терени в близост до потребителите се превръща в едно от най-сериозните ограничения пред сектора. Същевременно близостта до крайните потребители остава важна за приложения, които изискват минимално закъснение, като финансова търговия, стрийминг услуги и онлайн игри.
По данни на консултантската компания JLL, около 90% от всички центрове за данни в Япония вече са концентрирани в районите на Големия Токио и Голяма Осака.
Шум, топлина и пожари
Един от най-оспорваните проекти се намира в град Хино, в покрайнините на Токио. След обществен натиск инвеститорът намалява височината на две от трите планирани сгради с около 20%, но те все пак ще достигат 63,5 метра и ще засенчват съседните жилищни квартали.
Част от местните жители предупреждават, че големите батерийни системи увеличават риска от пожар. Други поставят въпроси за отделяната топлина, шума, резервните дизелови генератори и съхраняваното гориво.
Инвеститорът Mitsui Fudosan обявява, че ще изгради зелена буферна зона с ширина до 78 метра, включваща дървета и водни площи. Компанията очаква това решение да намали визуалното въздействие, шума и топлината, като същевременно подчертава, че редовно провежда срещи с местната общност.
Съдебни дела и остарели регулации
Подобни спорове възникват и в град Индзай, който вече разполага с поне десет центъра за данни, включително съоръжение на Google. Жители на града завеждат съдебно дело срещу нов проект, като твърдят, че той ще наруши правото им на слънчева светлина, ще влоши градската среда и ще доведе до повече шум, вибрации, горещ въздух, засилен трафик и продължителни строителни дейности.
Критиците посочват още един специфичен проблем. Според тях действащото японско законодателство позволява центровете за данни да бъдат класифицирани като офис-сгради, а не като индустриални обекти, което не отразява реалното им въздействие върху околната среда. По думите на адвоката Сатоши Оикава, нормативната рамка изостава от темповете, с които се развива секторът.
Електроенергията – решаващ фактор
Освен подходящите терени, другият ключов ресурс за бъдещите центрове за данни е електроенергията. Очакванията са AI да увеличи значително потреблението на ток, което е една от причините Япония постепенно да възстановява ядрената си енергетика близо 15 години след аварията във Фукушима.
Експерти предупреждават, че бъдещите инвестиции няма непременно да се насочват към районите с най-голямо потребление. Все по-голямо значение ще имат местата, които могат да осигурят надеждно електрозахранване, достатъчен капацитет на електропреносната мрежа, ефективно охлаждане, добра оптична свързаност и предвидима регулаторна среда, като към всичко това се добавя и необходимостта от обществено съгласие.
