Съвместна инициатива на А1, НБУ, Центъра за безопасен интернет и Българската асоциация на създателите на съдържание събира популярни лица от онлайн пространството, които се обучават в специално училище за отговорно отношение към последователите им. Първият випуск от 40 инфлуенсъри вече получи сертификатите си след приключването на курса.
Младите хора днес все по-малко се интересуват от традиционните медии като телевизия и радио. Повечето прекарват времето си в социалните мрежи. Една трета от младежите отделят над пет или повече часа дневно за социалните мрежи, които за тях са основен източник на забавление, поддържане на връзка с приятели и семейство, а също така канали за информация.
Създателите на съдържание са съвременните примери за подражание. Те влияят на всички аспекти на живота на подрастващите. А думата на 2026 г. е парасоциален – тя означава създаване на едностранно усещане за близост или връзка с известна личност, измислен герой или изкуствен интелект, с когото в реалния живот човек не се познава.
Тенденцията беше коментирана по време на специалното събитие “Ден на отворените врати”, което събра на 24 септември водещи инфлуенсъри, журналисти, партньори в инициативата “Училище за отговорни инфлуенсъри” и преподаватели в София ивент център.
Нагласите към инфлуенсърите
Юлиан Добрев от BluePoint представи резултатите от изследването на тема „Нагласите и доверието към инфлуенсърите сред младежите в България“, проведено по поръчка на А1. Допитването е извършено в периода юни – юли 2026 г. чрез комбиниран метод, съчетаващ онлайн анкети и интервюта лице в лице.
Респондентите са разпределени поравно, като 50 на сто са момчета и 50 на сто – момичета, на възраст между 14 и 20 години. Обемът на извадката от 600 души обхваща поравно три възрастови групи: 14 – 15 години; 16 – 18 години; 19 – 20 години.
Инфлуенсърите се приемат от младежите основно като създатели на съдържание – 31,35; за 20,7 % те са известни личности с много последователи; пак за 20,7 на сто инфлуенсърите са хора, които споделят съвети, мнения и личен опит.
Над 43 на сто следват повече от 10 инфлуенсъри. 86% от младите са на мнение, че популярните лица в мрежата трябва да носят отговорност за съдържанието и коментарите, които пускат онлайн.
Автентичността, полезната информация и личният опит са сред най-силните фактори за изграждане на доверие, а 54,8% биха спрели да следват инфлуенсър заради подвеждаща или невярна информация.
Най-предпочитаните мрежи от младите са TikTok и Instagram, а най-много се гледат кратки видеа – 68% от младите всеки ден гледат кратки видеоклипове.
Проучването очертава картина, в която близостта, доверието и влиянието все по-често се преплитат. 62,7% от анкетираните имат усещането, че знаят какви хора са любимите им инфлуенсъри, а 53,5% споделят, че се чувстват емоционално привързани към тях.
Авторите на проучването обобщават, че инфлуенсърите са избирани съзнателно и са важен източник на информация за младежите и моделиране на мнение, което означава и увеличаване на тяхната отговорност.
Регулаторна рамка
Радостина Христова, председател на Българската асоциация на създателите на съдържание (БАСС), коментира новата регулаторна среда, която тепърва ще се изгражда в тази сфера. И в момента съществуват правила в Европа за:
- прозрачност на рекламата, забрана за скрита и подвеждаща реклама (по Закона за потребителите и Директивата за нелоялни търговски практики);
- прозрачност на рекламите и платформите, защита на непълнолетните и ограничение при таргетирането (според Акта за цифрови услуги);
- аудиовизуалния търговски комуникации, спонсорство, продуктово позициониране и защита на децата (Директива за аудио визуалните медийни услуги).
Но сегментът е много специфичен и има необходимост от създаване на обща законова рамка, смятат експертите. Предстоят скоро европейски регулации за създателите на съдържание, но на този етап всяка страна прилага различен подход и мерки, въпреки съществуващите разпоредби, обясни Христова.
У нас се прилагат правилата на ЕС, но няма закон за създатели на съдържание. Докато във Франция, например, действа забрана за реклама чрез инфлуенсъри на ултра бързата мода. Законът е приет през септември т.г., като от 1 януари 2027 г. ще се прилага на практика и по него ще може да се налагат глоби до 100 000 евро.
Създателите на съдържание вече са и бизнес, и медия, и обществен фактор. Затова не е случайно, че децата са във фокуса на европейските регулации в тази сфера.
Данни в мащаба на Европа
69% от децата в ЕС искат инфлуенсърите да рекламират безопасни и подходящи продукти; 72% подкрепят верификацията на възрастта в социалните мрежи; 58% искат по-стабилна защита от персонализирана реклама; 48% искат ограничаване на пристрастяващия дизайн, сочат резултатите от проучването.
Най-важните изводи са два:
- рекламата трябва да е обозначена;
- трябва да се пази непълнолетната аудитория.
Данните за Европа показват, че над половината от брандовете и агенциите поставят етични изисквания към създателите на съдържание. Близо половината (47%) от европейските автори на съдържание са на мнение, че водещ фактор при избор на партньорски бранд са етиката и споделените ценности.
Етични аспекти
Гл. ас. д-р Боряна Гигова от Нов български университет проведе интерактивния формат SAFE or NOT с участието на присъстващите по темата за отговорността при взимането на решения за създаване на съдържание онлайн. С конкретни примери от онлайн средата бяха засегнати теми като лични граници, непроверена информация, деца в съдържанието, рекламни послания и рисково поведение.
Гигова коментира и етичните аспекти на рекламата от авторите на съдържание, както и онлайн поведението и на автори, и на потребители. Сред забранените теми за инфлуенсъри се оказват области като начини и медикаменти за отслабване и детокс, посочи Гигова.
Инфлуенсърът не е вече само създател на съдържание, а и рекламодател, търговец и участник в аудио-визуалната медийна среда. Именно тази среда определя и отговорностите на инфлуенсърите, които тепърва предстои да бъдат поставени и в законови рамки.
Училище за отговорни инфлуенсъри
„Влиянието в социалните мрежи не се измерва само с броя последователи. Когато младите хора прекарват значителна част от деня си онлайн, създателите на съдържание се превръщат в познато присъствие в ежедневието им, а понякога и в източник на доверие и ориентир. Затова в проекта „Училище за отговорни инфлуенсъри“ от А1 предоставяме на създателите на съдържание инструменти, с които сами да взимат по-информирани решения какво да публикуват“, каза Илияна Захариева, директор „Корпоративни комуникации“ в А1.
Училището стартира социалния експеримент The Friend Test с Емил Конрад и Юлиана Георгиева (Джули Марули). В две видеа в YouTube каналите им най-добрият приятел на инфлуенсъра се изправя срещу негови последователи с един въпрос – кой познава по-добре човека зад профила? Експериментът цели да покаже колко много от споделеното онлайн остава в паметта на хората от другата страна на екрана.
Предизвикателството продължава и в Instagram чрез The Friend Test Challenge. Специалният Add Yours sticker е достъпен в Highlights в профила на А1 и дава възможност на всеки създател на съдържание да провери колко добре го познава собствената му аудитория.
„Училище за отговорни инфлуенсъри“ е първата по рода си образователна платформа в България, създадена от А1 съвместно с Центъра за безопасен интернет, Българската асоциация на създателите на съдържание и Нов български университет. Инициативата е част от по-мащабния ангажимент на А1 за изграждане на по-безопасна и отговорна онлайн среда за децата и младите хора.
Програмата включва шест обучителни видео модула, разработени с експерти в областта на психологията, комуникациите, медийната грамотност и дигиталната безопасност. Те разглеждат теми като онлайн безопасност, дигитално благополучие, кибертормоз, влияние на дигиталния маркетинг върху подрастващите и отговорно поведение онлайн. След всеки модул участниците преминават тест, а успешно завършилите получават диплома за „отговорен инфлуенсър“.
