Моделът с изкуствен интелект GPT-6 Astra дешифрира германското военно съобщение „MVUEH“, генерирано чрез шифроваща машина „Енигма“ през 1941 г. Въпреки че криптограмата е била публично достъпна за криптоаналитици от 2005 г. насам, съдържанието на съобщението (откритият текст) е останало неразгадано досега. Процесът отне на модела приблизително два дни.
Германската армия предава съобщението на 10 юли 1941 г. до подразделението на СС „Тотенкопф“ („Череп“). Датиращо от период на ожесточени боеве през Втората световна война, то е част от малка група оцелели съобщения, кодирани с „Енигма“, чийто оригинален текст изследователите не са успели да възстановят.
На изкуствения интелект Astra не е била възложена конкретна задача да дешифрира точно това съобщение, отбелязва Tom’s Hardware. Вместо това моделът е попитан дали може самостоятелно да разбие някой от неразгаданите шифри, публикувани в изследователския уебсайт Crypto Cellar. Astra анализира наличния списък и избира съобщение № 172, известно като „MVUEH“.
Моделът изказва хипотеза, че съобщението може да е свързано със съседния шифър № 173 („SIPVX“), чийто оригинален текст вече е бил известен. Ключова следа е предполагаемото повторение на името на населено място „ROSENOW ROSENOW“. Използвайки този фрагмент като вероятна част от оригиналния текст, Astra започва да тества различни настройки на „Енигма“.
За целта моделът самостоятелно написва необходимите инструменти на езиците Python и C++. По-конкретно, той създава софтуерен симулатор на „Енигма“ и еквивалент на „Бомбе“ (Bombe) – системата, използвана от Съюзниците за ускоряване на процеса по откриване на настройките на германските шифроващи машини.
Първоначалният шифрован текст се състои от 82 знака:
ICRVSORMCCWQTATYEVFXDBZGGSNXWLPSYWZYTCBSWULRTBZCVGODVJUSLSOOMJQJZSXSEBZPEYMDNXJYTC
В резултат на това Astra генерира следния текст на немски език, включващ съкращенията и грешките, характерни за военните комуникации:
BTTE UM ANGABE DES MARSQWEGES X BEFINDE MIQ IN X ROSENOW ROSENOW X SOFORT FUNKANTWORT X WASCHBBSCH
Приблизителното му значение е: „Моля, посочете маршрута на придвижване. Намирам се в Розенов, Розенов. Отговорете незабавно по радиото“.
Печатна грешка в оригиналното съобщение добавя допълнителна сложност. Подобни грешки са особено трудни за класическия криптоанализ, тъй като много методи за разбиване на шифъра на „Енигма“ разчитат на предположението, че в шифрования текст присъстват конкретни думи или фрази.
Изследователите от Crypto Cellar отбелязват, че задачата, изпълнена от Astra за два дни, би могла да отнеме на човек седмици или дори месеци. В момента специалисти анализират дневниците на работа на модела, за да възстановят последователността от действия и да разберат как той е успял да намери решението толкова бързо.
Сложността на машината „Енигма“ не се състои само в използване на множество въртящи се ротори. Преди началото на работата операторът трябва да конфигурира реда на роторите, настройките на пръстените и началните позиции, както и връзките на комутационното табло.
Позициите на роторите се променят с всяко натискане на клавиш, което означава, че една и съща буква можеше да бъде трансформира в различни знаци.
Разработването на методи за разбиване на „Енигма“ и други сложни военни шифри по време на Втората световна война е ключов фактор за ускоряване на еволюцията на ранните изчислителни машини. Днес съвременните модели с изкуствен интелект се справят с подобни задачи, като самостоятелно създават необходимите инструменти и избират стратегии за криптоанализ.
Това не е първото подобно постижение за GPT-6 Astra. По-рано беше съобщено, че моделът е помогнал за дешифриране на германско съобщение от Първата световна война, датиращо отпреди 108 години.
