Смартчасовниците играят трансформираща роля в начина, по който европейците управляват здравето си, разкри проучване, проведено от Ipsos по поръчка на Huawei. Над 80% от потребителите на смартчасовници съобщават за положителни промени в поведението си, включително повишена физическа активност и подобрени навици за сън, което подчертава преминаването от пасивно проследяване на здравето към активното му управление.
Мнозинството от европейците (78%) разпознават връзката между избора на начин на живот и здравето, като демонстрират повишена осведоменост за проактивното им управление. Сред потребителите на смартчасовници, 80% съобщават за подобрения в поведението си, повлияни от генерирани от устройството здравни анализи.
Редовното наблюдение на ключови показатели допълнително засилва ангажимента на потребителите към оптимизиране на физическата им активност и здравословния сън. В България 80% от населението разпознава връзката между начина на живот и здравето – повече, отколкото във Великобритания, Германия, Турция и особено Франция.
Ключови тенденции
Петте ключови здравни показателя, които медицинските специалисти считат за най-важни за наблюдение, включват:
- кръвно налягане;
- ниво на кръвната захар;
- сърдечна честота (пулс);
- насищане на кръвта с кислород (сатурация – SpO2);
- електрокардиограма (ЕКГ).
Като имат предвид достъпността на технологиите за проследяване на здравето, медицинските специалисти все повече препоръчват носимите устройства като начин за подобряване на грижата за пациента.
80% от общопрактикуващите лекари препоръчват интелигентни здравни устройства на своите пациенти, а 72% от медицинските специалисти желаят пациентите да са по-проактивно осведомени за здравословното си състояние и да са наясно на какви симптоми да обръщат внимание по отношение на здравето си.
Сърдечното здраве и физическата активност
Проследяването на физическата активност се очертава като най-често наблюдаваната здравна функция (при 68% от потребителите, използващи носими устройства всеки ден), което подчертава ролята ѝ в ежедневните здравни навици.
Още повече, 78% от европейците извършват минималното препоръчано ниво на физическа активност според насоките на Световната здравна организация (СЗО). Но все още само 41% от европейците си поставят цел за ежедневен брой крачки, като средната цел е около 7000–8000 крачки, в сравнение с 51% от българите – най-високият резултат в проучването и единственият над 50%.
Процентът на населението в България, активно занимаващо се с физическа активност, отново е по-висок от средния за Европа. 82% от българите декларират, че физическата им активност отговаря поне на минималното препоръчително ниво, срещу 78% средно за проучването и само 67% за Турция, например.
Нарастващото внимание към наблюдението на сърдечното здраве е в съответствие с по-широките тенденции в употребата на смартчасовници, тъй като кръвното налягане и сърдечната честота са сред най-важните показатели за здравето. Мониторингът на сърдечната честота и пулса са често използвани и ценени здравни функции, като 53% от европейското население проверява тези показатели ежедневно.
Освен това, 46% от анкетираните в проучването считат наблюдението на сърдечното здраве за ключова здравна функция на смартчасовника, като 85% от европейските потребители подчертават важността на предлаганите здравни функции при закупуването на смартчасовници.
Разлика в здравните приоритети
Докато здравните специалисти наблягат на показатели като кръвно налягане, нива на кръвна захар и ЕКГ данни като важни, потребителите дават приоритет на проследяването на съня, наблюдението на калориите и проследяването на хидратацията.
Що се отнася до честотата на измерване, по-голямата част от здравните специалисти препоръчват пациентите да измерват кръвното си налягане (58%) и сърдечната си честота (53%) поне няколко пъти седмично.
Препоръките за наблюдение на здравето от здравните специалисти съвпадат с мнението на потребителите относно важността на определени показатели за общото здраве: кръвното налягане се посочва от европейците като най-важния здравен показател (76%), близко следвано от сърдечната честота (пулса). В случая на България, вниманието към кръвното налягане е над средното за европейското население, като 82% от населението го счита за най-важния здравен показател.
Кръвната захар е четвъртият най-важен показател средно (72%) за потребителите след съня. Тук се вижда първото значително несъответствие между това, което общото население счита за ключово за здравето си, и това, което здравните специалисти считат за важно, като само 8% от лекарите казват, че мониторингът на съня е важен здравен показател.
Въпреки това предполагаемо несъответствие между фокуса на потребителите върху ключов здравен показател, от една страна, и професионалните медицински препоръки, от друга страна, изключително важен е фактът, че 93% от здравните специалисти вече съобщават за посещения на пациенти, предизвикани от известие, получено от смартчасовник. Това сигнализира за положителна промяна в отношението на потребителите към воденето на по-осъзнат здравословен живот, но също така и за нарастващо доверие в здравните данни, идващи от смарт устройствата.
Бъдещето
Половината от европейското население все още не притежава смартчасовник или носимо устройство, което представлява огромна възможност за растеж. Въпреки че носимите технологии не заместват професионалното здравеопазване, те служат като основен инструмент за насърчаване на проактивното здравно поведение.
Смартчасовниците запълват празнината между самонаблюдението и професионалните консултации и дават възможност на хората да поемат по-голям контрол върху своето здравно състояние и цялостно качество на живот.
Еволюцията на носимите устройства от събирането на сурови данни към предоставянето на смислени здравни прозрения означава, че и потребителите, и професионалистите започват да ги възприемат като ценни сътрудници в управлението на здравето.
С напредването на иновациите, носимата здравна технология е готова да трансформира начина, по който хората наблюдават и управляват здравето си, като намалява разминаването между потребителския интерес и професионалното медицинско доверие.
