Четенето на новини в социалните медии често се свързва с безцелно „скролване до безкрай“, при което хората прекарват прекомерно време онлайн, консумирайки негативна информация. Изследователи обаче са установили, че същото това поведение, когато се използва ефективно, може да помогне за формиране на добре информирано общество.
Проучване на Nature Human Behaviour изследва ефектите от следенето на новинарски организации в социални медийни платформи като Instagram и WhatsApp, като предварително регистрира 3395 участници от Франция и Германия за онлайн полеви експерименти.
По време на експеримента участниците бяха разпределени на случаен принцип да следят новинарски или неновинарски акаунти. Резултатите разкриха, че само две седмици следене на два или повече новинарски канала доведоха до забележимо подобрение в знанията на участниците за актуалните събития, доверието в новините и способността им да различават фалшивите новини от реалните такива.
Стереотипи и проблеми
Типичният потребител на социални медии прекарва средно 2 часа и 21 минути в разглеждане на различни уебсайтове или приложения за социални медии. Това е приблизително 14% от времето му, когато е буден.
Тъй като социалните медии вече са неразделна част от интернет потреблението на хората, мнозина се обръщат към тях за новини, вместо да ровят из традиционните новинарски канали или вестници.
Тази тенденция идва със своите проблеми. Алгоритмите на социалните медии често дават приоритет на забавлението пред новините, като по този начин сензационното и подвеждащо съдържание, съдържащо невярна информация, получава непропорционално висока видимост и гледаемост. Критиките, които социалните медии получават за подкопаване на качеството на обществения дискурс чрез усилване на нискокачествено съдържание, не са неоснователни.
За да се противопоставят на тези модели, учените са разработили редица техники за интервенция – от ограничаване на излагането на „кликбайтове“ и дезинформация до обучение на потребителите да разпознават тактики за манипулация и насърчаване на проверката на фактите.
До момента обаче повечето изследвания в областта са фокусирани върху минимизиране на излагането на вредно съдържание. В резултат, ефектът от увеличаването на достъпа до надеждни новини в социалните медии почти не е проучван.
Изследователите от новото проучване твърдят, че – тъй като социалните медии няма да изчезнат скоро – е изключително важно да останем бдителни относно рисковете, но е също толкова важно и да разберем потенциалните ползи.
Експериментът
Учените разработили експеримент, включващ 1700 немски участници (средна възраст: 40,5 години) и 1695 френски участници (средна възраст: 44,1 години), които били разпределени на случаен принцип в една от две групи.
В терапевтичната група участниците били помолени да следват два акаунта на новинарски организации в Instagram или WhatsApp. Тези в контролната група били инструктирани да следват два акаунта, които не са новинарски.
Всички участници били помолени да поддържат тази рутина в продължение на две седмици. В това време трябвало и да активират известия за тези акаунти и да качват скрийншотове като доказателство за спазване на изискванията. Експериментът бил проведен на две вълни, разделени от 14-дневен интервал.
След всяка вълна участниците били разпитвани, за да се оценят техните познания за актуални събития, вярата им в истински или фалшиви новини, доверието в новините и политическите им наклонности.
Резултатите
Следенето на новинарски канали води до няколко положителни резултата, сочи анализът. Участниците стават по-адаптирани към актуалните събития. Те по-добре различават истинските новини от фалшивите. Съобщават за по-голямо доверие в новините и журналистите.
Интервенцията обаче не влияе на това колко информирани се чувстват, нито на нивото им на интерес към новините или политиката.
Препоръки
Дигиталната медийна грамотност е от решаващо значение в борбата със заплахите за информацията и демокрацията в социалните медийни платформи, казват учените. Екипът смята, че бъдещите изследвания от този род трябва да проучат и потърсят „ефективни начини за стимулиране на ангажираността с достоверно новинарско съдържание в социалните медии“.
