Еуфорията около новата технология – изкуствения интелект – е обзела почти всички: разработчици и хардуерни производители, милиони потребители, бизнесмени, инвеститори. Но тази еуфория много напомня една друга, от преди 25 години: дот-ком ерата. Тя завърши катастрофално за мнозина предприемачи и инвеститори. На път ли сме да повторим историята?
Когато Дженсън Хуанг, главният изпълнителен директор на Nvidia, се срещна с Доналд Тръмп в Белия дом преди броени дни, той имаше повод за радост. Повечето чипове на Nvidia, които се използват повсеместно за обучение на генеративни AI модели, се произвеждат в Азия. По-рано тази година Nvidia обеща да увеличи производството в Съединените щати, а ето, че наскоро Тръмп обяви, че компаниите за чипове, които произвеждат в САЩ, ще бъдат освободени от новите мита за полупроводниците, които неговата администрация се готви да наложи.
На следващия ден акциите на Nvidia достигнаха нов исторически връх. Пазарната ѝ капитализация превиши 4,4 трилиона долара, което я направи най-скъпата компания в света, даже пред Microsoft, която също е силно ангажирана с изкуствения интелект.
Добре дошли в ерата на бума на изкуствения интелект. Или може би в ерата на AI балона?
Измина повече от четвърт век от спукването на големия дот-ком балон, по време на който стотици нерентабилни интернет компании пуснаха акции на щатската фондова борса, а цените на книжата на много технологични фирми се покачиха до стратосферата. През март и април 2000 г. технологичните акции се сринаха. Впоследствие много интернет стартъпи фалираха.
През последните няколко месеца на Уолстрийт кипи дискусия дали настоящият бум в технологиите следва подобна траектория. В изследователска статия, озаглавена „25 години по-късно: уроци от спукването на технологичния балон“, публикувана през март, екип от инвестиционни анализатори от Goldman Sachs твърди, че не е така.
„Въпреки че ентусиазмът за технологичните акции се е увеличил рязко през последните години, това не представлява балон, защото поскъпването на цената е оправдано от силни фундаментални показатели за печалба“, сочи анализът.
Изследователите посочват силата на печалбите на така наречените компании от „Великолепната седморка“: Alphabet, Amazon, Apple, Meta, Microsoft, Nvidia и Tesla. Между първото тримесечие на 2022 г. и първото тримесечие на тази година приходите на Nvidia се увеличиха пет пъти, а печалбите ѝ скочиха повече от десетократно.
Документът на Goldman също така представя урок по история. Между 1995 г. и 2000 г., посочва се в анализа, технологичният индекс Nasdaq се е повишил пет пъти, а в пика на пазара масово използваната мярка за оценка на акциите, които се търгуват на него – съотношението цена-печалба или „P/E“ – надхвърли 150: ниво, невиждано преди (и оттогава насам).
За сравнение, петгодишният период от март 2020 г. до март 2025 г. е бил сравнително скромен. Вярно е, че Nasdaq се е удвоил приблизително, а съотношението цена-печалба се е увеличило значително; но не се е доближило до трицифрено число.
Много хора или са забравили, или са твърде млади, за да си спомнят крайностите, достигнати през годините на дот-ком компаниите. В логиката на спекулативните истерии алчността, страхът от пропускане на нещо, което може да се случи, и теорията за по-големия глупак в инвестирането в крайна сметка се комбинират и прогонват предпазливостта, здравия разум и финансовата сериозност.
През март тази година Уолстрийт бе обзет от страх от пропускане на нещо, което се случва, и следване на тенденциите, но явлението не беше достигнало нивата от края на деветдесетте. Пет месеца по-късно обаче ехото от ерата на дот-ком компаниите става все по-силно.
Плашещи прилики
Да вземем за пример Palantir Technologies, чийто софтуер за изкуствен интелект се използва от Пентагона, ЦРУ и други, наред с много частни компании. Няколко дни преди Хуанг да посети Белия дом, Palantir публикува положителен отчет за приходите си. До края на седмицата, според базата данни на Yahoo Finance, пазарът оценяваше компанията над шестстотин пъти повече от печалбите ѝ от последните дванадесет месеца – и на около сто и тридесет пъти повече от продажбите ѝ за същия период от време. Дори в края на деветдесетте години подобни цифри биха предизвикали учудване.
Смайващите първични публични предлагания (IPO), друга характеристика на ерата на дот-ком компаниите, също се завръщат. В края на юли Figma – фирма, която произвежда софтуер, използван от интернет разработчици, и която добави функции за изкуствен интелект към своя набор от продукти – емитира акции на Нюйоркската фондова борса на цена от 33 долара за акция. Когато търговията започна, цената скочи до 85. Акциите затвориха на 115,50 долара – двеста и петдесет процента печалба от цената на предлагане.
Наблюдавайки това пазарно движение, не може да не си спомним за 9 август 1995 г., когато Netscape, производителят на уеб браузъра Netscape Navigator, стана публична компания. Акциите ѝ бяха оценени на 28 долара, повишиха се до 75 пет и затвориха на 58,25 долара. В процентно изражение този скок беше по-малък от покачването на акциите на Figma през първия ден, но често се описва като началото на дот-ком балона.
Трябва да се отбележи, че след първичното публично предлагане на Figma, акциите ѝ са паднали под 80 долара. Това може да се тълкува като знак за възвръщане на здравия разум. Но като се има предвид, че акциите все още се търгуват на повече от два пъти по-висока от първичната цена, други частни компании за изкуствен интелект навярно ще се почувстват мотивирани да навлязат на фондовия пазар.
Renaissance Capital, изследователска фирма, специализирана в първични публични предлагания, изброява осем видни кандидати: OpenAI, Anthropic, Cohere, Databricks, SymphonyAI, Waymo, Scale AI и Perplexity. Почти всички тези компании са „еднорози“: те са оценени на над милиард долара в сделки за набиране на средства с рискови капиталисти и други ранни инвеститори.
А по света има още десетки хиляди хиляди по-малки и по-малко известни компании за изкуствен интелект, много от които вече са получили финансиране външни спонсори за развитието на дейността си.
Условията за балон са налице
Лесната наличност на финансиране за стартъпи в ранен етап означава, че е налице необходимо условие за балон от типа на „дот-ком“. Освен него има и още три: вълнението сред инвеститорите относно новаторска технология – генеративният изкуствен интелект очевидно има потенциал да повлияе на големи части от икономиката; производствена линия на Уолстрийт, обслужвана от инвестиционни банкери, нетърпеливи да печелят такси за организиране на първични публични предлагания; и адаптивна политика.
Миналия месец администрацията на Тръмп обяви „План за действие относно изкуствения интелект“, който има за цел да премахне бариерите пред внедряването на новата технология и да възпре отделните щати да въвеждат „обременяващи“ регулаторни норми за изкуствения интелект.
Междувременно местният финансов регулатор изглежда се готви да намали лихвените проценти следващия месец. А това би могло да даде нов тласък на пазарите.
Важни разлики
Същевременно има някои важни разлики между сега и деветдесетте години. Една от тях е, че онлайн икономиката вече не е „обширна открита равнина“, върху която предприемчиви хора могат да предложат да строят „замъци до небето“. Тя е по-скоро крепост на монополния капитализъм, в който големите технологични компании доминират.
По време на ерата на дот-ком компаниите, или поне в ранните ѝ етапи, малките стартиращи фирми основателно се надяваха да се възползват от предимството на първия ход, да спечелят ранна преднина. Но днес, в икономиката на изкуствения интелект, козовете изглежда са в ръцете на изглежда големи, водещи фирми, които могат да си позволят да изграждат и поддържат големи AI модели, дата-центрове за тях – и могат да използват пазарната си сила и финансова мощ, за да отблъскват или изкупуват потенциални конкуренти.
Една енергична антитръстова политика, разбира се, би могла да предотврати това. Но, както съобщи Wall Street Journal миналата седмица, намерението на администрацията на САЩ не е в такава посока. Ако инвеститорите решат, че монополите са бъдещето на икономиката, базирана на изкуствения интелект, то резултатът на фондовия пазар би могъл да означава по-нататъшни печалби за съществуващите индустриални гиганти, а не балон.
Стратегия на златната треска
Всичко това е несигурно, разбира се. Бумът на изкуствения интелект все още е в етап на изграждане на инфраструктура – обучение на големи езикови модели, изграждане на центрове за данни и т.н. Приложенията на изкуствения интелект едва започват да се разпространяват в цялата икономика. Никой не знае със сигурност колко трансформативна и печеливша ще бъде технологията.
В тази среда много инвеститори следват изпитаната от времето стратегия на златната треска – за закупуване на производителите на лопати и големите собственици на мини. Но историята ни учи, че дори тази стратегия далеч не е безрискова.
В интересен анализ, публикуван на платформата за финансови новини Seeking Alpha, експертите от KCI Research сравняват Nvidia със Cisco Systems – една от фирмите, чиито акции поскъпнаха параболично през 1998-99 г. Точно както графичните процесори на Nvidia сега се считат за „задължителни“ компоненти на инфраструктурата с изкуствен интелект, рутерите и другото мрежово оборудване на Cisco някога се разглеждаха като възлови компоненти за изграждане на интернет.
За известно време търсенето за тях изглеждаше колосално и практически неограничено. Подобно на Nvidia, Cisco беше иновативна и високопечеливша компания. Но през април 2000 г. акциите ѝ паднаха с почти четиридесет процента, а година по-късно бяха паднали с около осемдесет процента. Четвърт век по-късно тя все още не се е върнала обратно до върха, който достигна в началото на 2000 г., въпреки че напоследък се доближи до него.
Анализът беше публикуван през февруари миналата година. Оттогава цената на акциите на Nvidia се е повишила с още сто и петдесет процента…
