Огромни суми пари се инвестират в изкуствен интелект, но ефективността на AI извън няколко тесни области е недоказана, предупреди анализатор (снимка: CC0 Public Domain)
Индустрията на изкуствения интелект създаде пазарен балон, много напомнящ на дот-ком балона, който се появи в края на 90-те години. Според британския анализатор Джеймс Фъргюсън, вероятността за подобен сценарий на развитие на AI пазара е много голяма.
Прекаленият ентусиазъм на инвеститорите към AI е това, което създаде пазарния балон, смята Джеймс Фъргюсън, съосновател на изследователската фирма MacroStrategy Partnership, в скорошно интервю за Блумбърг.
По аналогия с дот-ком
Икономическият балон от 1995-2001 г., наречен дот-ком балон (dot-com bubble), се образува в резултат на покачването на акциите на интернет компаниите, появата на голям брой нови интернет играчи и преориентирането на стари компании към интернет бизнеса.
Акциите на фирми, които предлагаха да използват интернет за генериране на доходи, скочиха под съпровода на многобройни коментатори, включително професионални икономисти, които твърдяха, че е пристигнала „нова икономика”. На практика се оказа, че новите бизнес модели са неефективни. Огромни суми пари, изразходвани за реклама и големи заеми, доведоха до вълна от фалити, рязък спад на индекса NASDAQ и впоследствие до срив на цените на сървърите.
Фъргюсън смята, че сега е възникнала много подобна ситуация: огромни суми пари се инвестират в изкуствен интелект, но според него ефективността на AI извън няколко тесни области е недоказана и недоказуема.
Анализаторът смята, че проблемът с „халюцинациите” – склонността на AI да „измисля” факти, източници, имена и т.н. – ще изисква много повече усилия за разрешаване, отколкото се смяташе първоначално. Това означава, че практическият обхват на AI приложенията е много малък.
AI е безполезен
„Според мен ефективността на AI остава недоказана. Ако на изкуствения интелект не може да се вярва… тогава той по същество е безполезен”, смята Фъргюсън. Подходът „успей да бъдеш известен” може и да работи в Силициевата долина, но на останалите ще им обърка главите, отбеляза той.
Друг проблем, който анализаторът подчертава, е прекомерната лакомия на AI по отношение на енергията. Неотдавнашно проучване на Амстердамското училище по бизнес и икономика показа, че до 2027 г. приложенията с изкуствен интелект ще изискват толкова енергия, колкото цяла Холандия.
„Не е толкова важно, че Nvidia иска все повече и повече [пари] за своите процесори: ще трябва да плащате все повече и повече за работата на тези процесори във вашите сървъри. „В крайна сметка получавате нещо, което е изключително скъпо, но неговата ефективност не е доказана в нищо друго освен в тесен набор от приложения”, казва Джеймс Фъргюсън.
Анализаторът предупреждава инвеститорите, че прекомерният шум около съмнителни обещания силно напомня на обстоятелствата, довели до срива на дот-ком индустрията. Пазарните печалби бяха съсредоточени в технологични акции, които се търгуваха на базата на главоломните прогнози за ръст на Улострийт, казва Фъргюсън.
Но колкото и розови да бяха прогнозите, следствието от срива беше, че основните производители на оборудване от ерата на дот-ком – Cisco и Intel – оттогава редовно разочароват инвеститорите.
Къде е стойността
Според анализатора, текущата динамика кара много борсови „мечки” да се чувстват „принудени да играят” на пазарите, дори когато акциите изглеждат скъпи – което е чудесен начин в крайна сметка да бъдат наранени.
От друга страна, тъй като балонът е концентриран в активи, свързани с AI, извън тях остава много пазарна стойност, с която да се работи. Въпреки че, ако балонът се спука, инвеститорите ще имат трудности.
Фъргюсън вярва, че си струва да се обърне голямо внимание на компаниите с малка капитализация, които, по неговите думи, „се развиват по добрия старомоден, постепенен начин”.