Младите хора навлизат в света на киберпрестъпността предимно през тийнейджърските си години и в повечето случаи постепенно, към 20-годишна възраст, губят интерес към него. Само малцина остават в бизнеса и те не са водени от жажда за лесни пари.
Участието в киберпрестъпления в ранна възраст вероятно е свързано с проблемите на юношеството. Тийнейджърските хакери обикновено се отказват от опасни и незаконни компютърни занимания до 20-годишна възраст, според данни, публикувани от холандското правителство.
Хлъзгав път
Докладът на холандската Камара на представителите относно въздействието на младежката престъпност върху обществото цитира редица проучвания, отбелязващи, че тийнейджърите обикновено проявяват криминални наклонности, независимо от вида на извършеното престъпление.
Освен това броят на тийнейджърите, които извършват престъпления, свързани с оръжие или наркотици, е сравним с броя на младите хора, участващи в киберпрестъпления. Това са трите най-рядко срещани вида престъпна дейност от тийнейджъри, отбелязва The Register.
Като цяло, членовете на по-младото поколение са много по-склонни да извършват имуществени престъпления, като например кражба.
Според експерти, пикът на младежката киберпрестъпна активност се наблюдава във възрастовата група 17-20 години, въпреки че тази възраст може да варира в зависимост от изследвания период от време.
Така например, през 2010-2012 г. и 2018-2021 г. най-голям брой киберпрестъпници са извършени от млади хора на възраст 17 до 19 години, докато от 2012 г. до 2018 г. тези на 20-годишна възраст са били най-активни.
Прави впечатление, че в това отношение младите „черни” хакери на практика не се различават от своите връстници, които са поели по хлъзгав път.
Само малцина остават в бизнеса
Проучване от 2013 г. на холандските експерти Стийн Руйтер и Франк Бернардс установи, че от 323 изследвани киберпрестъпници 76% са достигнали своя пик на 20-годишна възраст, след което постепенно са се оттеглили от индустрията в продължение на няколко години.
Само 4% от тийнейджърите, извършили киберпрестъпления, с голяма вероятност могат да продължат незаконните си дейности след навършване на 20-ия си рожден ден, сочи изследването.
Според проучване от 2016 г. на професор Алис Хъчингс от университета в Кеймбридж, тези лица остават ангажирани с киберпрестъпления, защото запазват интерес към съвременните технологии и се радват да ги изучават. Те биха искали да тестват уменията, които са придобили, в реални ситуации.
Външни фактори, като например възможността да се печелят големи суми пари чрез киберпрестъпна дейност, нямат решаващо влияние върху мотивацията на извършителите, твърдят изследователите.
Все по-привлекателно занимание
Но както отбелязваThe Register, по време на проучването на Хъчингс киберизнудването все още не е било толкова привлекателно и печелившо, колкото по-късно става.
Например, според eCrime.ch, броят на потвърдените изнудвания се е увеличил с 10% през първата половина на 2024 г., в сравнение със същия период на 2023 г. В същото време жертвите на тези атаки са все по-малко склонни да се съгласят с условията на изнудвачите. През първата половина на 2024 г. нападателите са успели да се възползват за сметка на други само в 28% от случаите.
Авторите на материала, публикуван от холандския парламент, отбелязват липсата на достатъчно научни изследвания върху феномена киберпрестъпност, който все още е сравнително нов в исторически план. Съществуващите изследвания бързо губят значение.
Феномен, който струва много на обществото
Според някои оценки, младежката престъпност струва на холандското общество приблизително 10,3 милиарда евро годишно. По-голямата част от тези разходи се поемат от жертвите под формата на плащания към здравни организации или разходи, свързани с влошаване на качеството на живот.
Останалите разходи се поемат от държавата. Това са ресурси, изразходвани за поддържане на полицейската, затворническата и съдебната системи.
Оценката на щетите върху холандското общество, причинени от киберпрестъпници, включително непълнолетни, е предизвикателство, поради липса на достатъчно данни.
Освен това законодателят вижда проблем с методите за оценка на причинените щети, например, в резултат на кражба на интелектуална собственост. Deloitte оценява общите щети от киберпрестъпленията в Холандия през 2016 г. на 10 милиарда евро.
