Никой не би могъл да обвини Европейската космическа агенция и нейните различни изпълнители, че действат прибързано, когато става въпрос за разработване на ракети за многократна употреба. Изглежда обаче, че Европа най-накрая постига известен напредък.
Тази седмица френската аерокосмическа компания ArianeGroup обяви, че е завършила интеграцията на Themis, прототип на ракета, която ще тества различни технологии за кацане, на стартова площадка в Швеция.
Тестовете за скок на ниска височина, предпоставка за разработване на първия етап на ракета, която може да кацне вертикално след орбитално изстрелване, могат да започнат в края на тази или началото на следващата година.
„Този етап е важен, той бележи началото на „комбинираните тестове“, по време на които интерфейсът между Themis и механичните, електрическите и флуидните системи на стартовата площадка ще бъде щателно изпробван, с цел завършване на тест при криогенни условия“, заявиха от компанията.
Най-накрая започваме
Развитието на програмата Themis представлява конкретна стъпка напред за Европа, която имаше забавена и донякъде объркваща реакция на възхода на ракетите за многократна употреба преди десетилетие.
След няколко години на разработка и тестване, включително програмата Grasshopper в Тексас за демонстриране на вертикално кацане, SpaceX приземи първата си орбитална ракета през декември 2015 г.
Седмици по-рано Blue Origin приземи много по-малката ракета New Shepard след суборбитален скок. Това даде на индустрията да разбере, че повторната употреба на първия етап е на хоризонта.
По това време Европейската космическа агенция вече се беше ангажирала с нова ракета със среден капацитет, Ariane 6, и се беше спряла на традиционен дизайн, който не би включвал никакви елементи за повторна употреба. По-голямата част от финансирането ѝ беше съсредоточено върху разработването на Ariane 6.
Въпреки това до средата на 2017 г. космическата агенция започна да инициира програми, които в крайна сметка щяха да доведат до ракета-носител за многократна употреба. Те включват:
Двигател Prometheus: В средата на 2017 г. космическата агенция започна да финансира двигателя Prometheus за многократна употреба, захранван с метан и течен кислород, с тяга, сравнима с тази на двигателя Merlin 1-D на SpaceX. Проектиран от ArianeGroup, Prometheus завърши две дълги тестови кампании тази година.
Програма Callisto: Франция, Германия и Япония започнаха сътрудничество в края на 2017 г. за разработване на демонстратор на технологии за вертикално излитане и вертикално кацане. Това беше по-малка версия на програмата Grasshopper на SpaceX и използваше задвижване, базирано на течен водород и кислород. Полетите на този апарат бяха многократно отлагани и изглежда ще се проведат не по-рано от 2027 г.
Програма Themis: Тази програма започна по-късно, но е по-напреднала. След приемането на Themis от държавите членки през ноември 2019 г., Европейската космическа агенция сключи директен договор с ArianeGroup за изграждане на ракета на първи етап, с опори за кацане и използваща двигателя Prometheus. Тази програма се стремеше да бъде по-малко експериментална от Callisto и да захранва директно ракета, която би могла да наследи Ariane 6. Това е апаратът на площадката в Швеция.
И така, какво следва?
Апаратът Themis T1H вероятно ще претърпи само кратки полети, първоначално около 100 метра. По-нататък следващ апарат, Themis T1E, ще проведе тестове на средна височина.
Някои от знанията, получени от тези прототипи, ще бъдат използвани в по-малка, многократно използваема ракета, предназначена да издига 500 кг в ниска околоземна орбита. Това е в процес на разработка от MaiaSpace, дъщерно дружество на ArianeGroup.
В крайна сметка Европейската космическа агенция би искала да използва технологията, разработена като част от Themis, за да разработи нова линия ракети за многократна употреба, които ще наследят ракетата Ariane 6.
Въпреки че Themis напредва, заслужава да се отбележи, че програмата изостава с няколко години от графика. При формирането й в края на 2019 г., Themis беше предназначена да проведе първите си тестове за изстрелване през 2022 г.
Все пак анализатори коментират, че картината подчертава колко много Европа е изостанала от САЩ и Китай по отношение на технологията за многократно изстрелване.
