Intel изглежда губи душата си. Кризата в компанията е причинена от деградацията на корпоративната ѝ култура в продължение на десетилетия, коментират пазарните наблюдатели в момент, когато акциите на американският чипмейкър тръгнаха нагоре.
Intel, чийто съосновател Гордън Мур формулира емпиричното правило, описващо развитието на полупроводниковата индустрия през миналия век, в момента преживява трудни времена. Източници, запознати със ситуацията „отвътре“, твърдят, че виновни са и разрушителните промени в корпоративната култура, настъпили от края на миналия век.
„Златният век”
Авторите на статия във Fortune считат периода от основаването на компанията до напускането на главния изпълнителен директор Анди Гроув през 1998 г. за „златния век“ на Intel. Той е третият изпълнителен директор на корпорацията и последният пореден изпълнителен директор с богат инженерен опит.
Под ръководството на Гроув работната среда в Intel е насочена към насърчаване на иновациите и инициативността, а тези, които разработват обещаващи продукти, получат щедри стимули, не само финансови. Гроув им дава, например, лично подписана силициева пластина, съдържаща чипове.
Работата в Intel по това време е престижна; компанията привлича завършили висши университети и опитни професионалисти. Има, разбира се, известен натиск за постигане на резултати при изпълнението на важни проекти.
Но ръководството на Intel възнаграждава изключителното представяне с четири седмици допълнителен платен отпуск, а служителите с повече от седем години трудов стаж могат да си вземат осемседмична почивка.
Анди Гроув остава председател на борда на Intel до 2005 г., а наследникът му като главен изпълнителен директор, Крейг Барет, предпочита да запази общата посока на развитие на компанията, установена от неговия предшественик от 1998 г. насам.
Когато технологията отстъпи на финансите
Преди около петнадесет години, при Пол Отелини, който не е инженер по образование, технологичното лидерство престана да бъде приоритет за Intel; финансовите резултати станаха от първостепенно значение и това се утежни от поредица от управленски грешки.
По-специално, Intel отказа да си сътрудничи със Стив Джобс и неговата компания Apple, която по-късно стана една от най-големите в света по пазарна капитализация. Ръководството на Intel също не виждаше голяма перспектива в сегмента на мобилните процесори, пропускайки възможността да се закрепи на пазара на компоненти за смартфони.
При Отелини иновациите и експериментирането вече не се насърчаваха и след като Робърт Суон стана главен изпълнителен директор през 2019 г., икономиите на разходи се разпростряха дори до най-тривиалните категории.
Ръководството на Intel започна да експлоатира служителите по-интензивно, без да цени техните мнения и приноси, и с малко стимули за компенсации или допълнителен отпуск. Това чувство се засили до максимално ниво през последните дванадесет месеца, според някои бивши служители на Intel.
Мащабните съкращения подкопаха морала и създадоха пропуски в бизнес процесите, които не можеха да бъдат бързо и ефективно запълнени.
Кратък лъч надежда
През 2021 г. на хоризонта се появи лъч надежда, когато Патрик Гелсингер, бивш технически директор с над 30 години инженерен опит, беше назначен за главен изпълнителен директор на Intel. Той не пестеше средства за нови инициативи и бързо повиши морала на служителите, но стратегията му не се хареса на борда, който не одобри нарастващите разходи.
В резултат на това Гелсингер беше принуден да напусне Intel миналата година.
Фокус върху външните отношения
Настоящият главен изпълнителен директор на компанията, Лип-Бу Тан, има обширни връзки в индустрията, които му помагат да изгражда взаимоотношения с партньори. Той също така е бил член на борда на директорите на компанията през последните години, което го прави добре запознат с цялостното състояние на бизнеса на Intel.
Служители, пожелали анонимност, отбелязват, че Лип-Бу Тан рядко се среща или общува с тях и рядко е виждан с колеги. Служителите научават за промените в стратегията на Intel от медиите, а не от собственото си ръководство.
Тан публично призова за намаляване на бюрокрацията и завръщане към духа на иновациите, но плодовете на усилията му все още не са напълно видими. Мащабните съкращения и принудителният съюз с Тръмп само подсилиха недоволството сред някои от подчинените му.
Смята се, че Тан е прекалено фокусиран върху външните отношения на Intel и не обръща достатъчно внимание на вътрешните проблеми на компанията.
Междувременно Fortune отбелязва, че дори след напускането си „старослужителите“ на Intel често продължават да общуват не само с бивши служители, но и с настоящи, като свободно обменят идеи и новини. Ако е необходима тяхната помощ за пореден опит за съживяване на Intel, те са готови да дадат на компанията още един шанс.
