През цялата изминала година Intel предприемаше различни стъпки, за да излезе от кризата, която достигна своя връх през 2024 г. И трябва да се каже, че компанията се справи добре – докато в началото на годината чипмейкърът беше практически заплашен от разпродажба, сега той е доста здраво стъпил на краката си, макар и не без патерици.
Първото важно събитие за Intel беше назначаването на нов главен изпълнителен директор – бордът отстрани предишния в самия край на 2024 г. Постът зае опитният изпълнителен директор Лип-Бу Тан, който и преди това е работил в Intel и е запознат с проблемите на компанията от първа ръка.
Първото действие на Тан беше да промени управленската структура на компанията и да обяви война на бюрокрацията, която е една от причините за кризата на Intel. В резултат на това много топ мениджъри загубиха работата си, но Тан не спря дотук и започна по-голяма вълна от съкращения, която засегна не само мениджърите, но и инженерите. И ситуацията не спря дотук – над 20 000 служители в крайна сметка загубиха работата си.
В същото време, под ръководството на Танг, Intel започна активно да се освобождава от „ненужни” бизнеси, включително FPGA подразделението на Altera, концентрирайки ресурси върху основния си бизнес – процесори, AI ускорители и договорно производство на чипове.
Интересното е, че Intel първоначално обмисляше продажбата на мрежовото си подразделение, но промени решението си до края на годината. Като цяло компанията реши да се откаже от пускането на продукти, които не генерират поне 50% печалба.
Танг също беше близо до уволнение на фона на противоречия и това нямаше нищо общо със суровия му стил на управление. През август президентът на САЩ Доналд Тръмп внезапно поиска незабавната оставка на Танг поради връзките му с китайски компании.
Главният изпълнителен директор на Intel отрече подобни връзки и потвърди ангажимента си към компанията, която ръководи. Няколко дни по-късно Тръмп извика Танг в кабинета си, но шефът на Intel успя да убеди президента да не го уволнява.
Нещо повече, тази среща се оказа съдбоносна за Intel – скоро компанията стана частично държавна, тъй като правителството на Съединените щати придоби една десета от акциите ѝ за 8,9 милиарда долара. Мотивът на властта беше да помогне да излезе от кризата и да предотврати продажбата на бизнеса ѝ с чипове, който е стратегически важен за САЩ.
В допълнение към финансирането от правителството на САЩ, Intel привлече 5 милиарда долара инвестиции от Nvidia, както и 2 милиарда долара от SoftBank – японската компания, която притежава Arm, и от други източници.
И подходът на Тан проработи: до края на третото тримесечие Intel отчете първата си печалба от почти две години. А акциите на компанията се повишиха с 80% на годишна база, което е ясен знак за успех.
Компанията също така успя да овладее нови технологични процеси: тя вече започна масово производство на чипове, използващи технология 18A, и намалява процента на дефектите си със 7% всеки месец. Intel е на път да представи първите си 18А процесори – мобилния Panther Lake, който ще бъде част от серията Core Ultra 300.
За съжаление, в сегмента на настолните компютри не се виждат никакви пробиви – Arrow Lake ще трябва да удържи положението още една година, вероятно под формата на Arrow Lake Refresh.
