В събота Организацията на обединените нации организира церемония по подписване на Конвенцията срещу киберпрестъпленията – първото в света споразумение за борба с онлайн престъпленията. 72 държави поеха ангажимент към договореността. Същевременно критиците продължават да подчертават недостатъците на конвенцията.
Договорът на ООН за киберпрестъпленията бе разработван в продължение на пет години. Той има три цели:
- Насърчаване и укрепване на мерките за по-ефективно и ефикасно предотвратяване и борба с киберпрестъпленията;
- Насърчаване, улесняване и укрепване на международното сътрудничество в предотвратяването и борбата с киберпрестъпленията; и
- Насърчаване, улесняване и подкрепа на техническата помощ и изграждането на капацитет за предотвратяване и борба с киберпрестъпленията, по-специално в полза на развиващите се страни.
Критиците обаче се опасяват, че макар Конвенцията да помогне за предотвратяване и борба с киберпрестъпленията, тя ще има нежелан страничен ефект – ограничаване на свободата на словото. Подкрепа за тази позиция дойде от организации като Electronic Frontier Foundation, Human Rights Watch и Privacy International.
Преди церемонията по подписването трите формации публикуваха съвместно изявление с критика към Конвенцията. Според тях, документът „задължава държавите да установят широки правомощия за електронно наблюдение, за да разследват и да си сътрудничат по широк спектър от престъпления, включително такива, които не включват информационни и комуникационни системи… без адекватни гаранции за правата на човека“.
Може би по-неочаквано е, че и голямата корпоrация Cisco има подобни опасения. През август старши директорът на компанията за технологична политика Ерик Венгер написа: „За съжаление Конвенцията на ООН, в сегашния си вид, не защитава достатъчно основните права на човека и представлява риск за върховенството на закона“.
Cisco, групите за защита на правата на човека и защитниците на цифровите права призоваха държавите да не подписват Конвенцията.
Все пак, според Организацията на обединените нации, 72 държави са го направили от събота насам. България също е сред страните, подписали новия документ за съвместна борба с киберпрестъпността. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш приветства подписалите я страни.
Конвенцията е „обещание, че основните човешки права, като неприкосновеност на личния живот, достойнство и безопасност, трябва да бъдат защитени както офлайн, така и онлайн“, заяви Гутериш в реч на церемонията по подписването.
„Конвенцията осигурява редица важни пробиви“, добави той. „Един от най-значимите е споделянето на цифрови доказателства през границите. Това отдавна е основна пречка пред правосъдието – извършителите са в една държава, жертвите са в друга, а данните се съхраняват в трета“.
Гутериш каза, че конвенцията „предоставя ясен път за разследващите и прокурорите най-накрая да преодолеят тази бариера“. Сега конвенцията следва да бъде ратифицирана и да влезе в сила в националните законодателства.
