ЕС харчи над 380 млрд. евро годишно за енергиен внос, като близо 60% от енергийните му нужди се покриват от външни източници, сочи нов доклад на Schneider Electric, който подчертава ключовата роля на електрификацията за бъдещето на Европа.
В момента степента на електрификация на Стария континент е едва 21%, стойност, която не се е променила през последното десетилетие, и с 10% по-ниска спрямо Китай, където процесът се развива динамично.
В същото време разходите за битова електроенергия в ЕС са средно 0,27 евро/kWh, докато в САЩ те възлизат на 0,15 евро, а в Китай – 0,08 евро. Това означава, че ежедневните енергийни разходи на един гражданин в ЕС са три пъти по-високи в сравнение с тези в Китай.
Предизвикателството на енергийния триъгълник
Докладът „Енергийна сигурност и конкурентоспособност на Европа – ускоряване на електрификацията” показва, че до 2040 г. чрез ускорена електрификация континентът може да спести до 250 млрд. евро годишно.
Енергийният триъгълник – балансът между достъпност, сигурност и устойчивост – остава предизвикателство, като високата зависимост от изкопаеми горива поддържа разходите високи и отдалечава Европа от целите за декарбонизация. Въпреки това, емисиите в ЕС вече са намалели с 37% спрямо нивата от 1990 г.
Проучването отбелязва, че темповете на електрификация в отделните държави от ЕС варират значително поради различия в инфраструктурата, политиките, пазарната зрялост и потребителското възприемане. Докато северноевропейските страни напредват значително в електрификацията на транспорта и сградите, други тепърва започват да насочват своите усилия в тази насока.
Южна Европа показва по-високи нива на електрификация в сградния сектор, а Западна и Централна Европа – нарастващи инвестиции в промишлената електрификация и в инициативи за децентрализирано производство.
Така например, в България нивото на електрификация в сградния сектор е 52%, което е едно от най-високите в региона, докато в промишлеността делът на електрификацията достига 32%. За да остане конкурентоспособна на глобалната сцена, Европа трябва спешно да ускори прехода си към по-електрифицирано бъдеще.
Ключови подходи
Докладът очертава няколко ключови подхода, които трябва да бъдат приложени. На първо място, политиците трябва да работят за намаляване на ценовата разлика между електроенергията и природния газ чрез постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, както и за промяна на данъчната политика в енергийния сектор с цел насърчаване използването на чиста енергия.
Ускоряването на инвестиционния поток е не по-малко важно. Необходимо е да се опрости достъпът до инвестиции, да се предоставят целеви стимули, особено за малките и средните предприятия, и да се насочат приходите от системите за търговия с емисии и иновационните фондове към проекти за електрификация.
Докладът също така подчертава значението на създаването на стабилни местни пазари, което включва въвеждане на задължителна електрификация при новите сгради и индустриални процеси, подкрепа за бързото внедряване на термопомпи и електрически превозни средства, както и насърчаване на инициативите за децентрализирано производство и потребление на енергия.
Накрая, насърчаването на местното развитие чрез устойчиви обществени поръчки, ускорена стандартизация и приоритизиране на подкрепата за европейските иновации и производство ще гарантира, че икономическите и социалните ползи от електрификацията ще станат факт в цяла Европа.
„Европа трябва спешно да преодолее застоя в електрификацията. Технологиите вече са налице, готови за внедряване. Сега е ред политиките да създадат стимулите, а бизнесът да задвижи процеса, за да отключим икономическите и екологичните ползи, от които имаме нужда още днес”, заяви Лоран Батай, изпълнителен вицепрезидент в Schneider Electric за Европа.
Ускорената електрификация и инициативите за децентрализирано производство на енергия (prosumer) могат да създадат до 1 млн. нови работни места в местните икономики. Потенциалът на покривните соларни системи в ЕС се оценява на над 1000 GW – десет пъти повече от настоящия инсталиран капацитет, сочи още докладът.
