Финансирани от ЕС изследователи проучват как европейската филмова индустрия поема различен път от Холивуд, като залага на културното многообразие, сътрудничеството и разказването на истории, за да повиши конкурентоспособността и културното си влияние в световен план.
от Али Джоунс
През март 2025 г. една нискобюджетна независима анимация влезе в историята като първия латвийски филм, спечелил „Оскарѝ”. Flow грабна наградата за най-добър анимационен филм, изпреварвайки холивудските гиганти Disney и DreamWorks.
Копродукция между няколко европейски държави и заснет с малка част от типичния за Холивуд бюджет, филмът отправя силно послание за солидарността и толерантността.
Според проф. Катарина Сарикакис от Лабораторията за изследване на медийното управление и медийните индустрии към Виенския университет именно такива качества определят идентичността на европейското кино — и са неговата най-голяма сила.
Откриване на силните и слабите страни
Сарикакис ръководи финансирана от ЕС научноизследователска инициатива, наречена REBOOT, която продължава 3 години и ще приключи през януари 2026 г.
Екипът на REBOOT обединява изследователи от 11 университета в 9 държави — членки на ЕС, и Турция. Те анализират предизвикателствата пред европейския филмов отрасъл и подкрепата, от която той се нуждае, за да се развива успешно.
Част от това е ясното идентифициране на основните силни и слаби страни на европейската филмова индустрия и анализирането на предпочитанията на публиката.
Според доклада Основни тенденции за 2025 г. на Европейската аудиовизуална обсерватория европейската филмова индустрия е оценена на над 120 милиарда евро и е третата по големина в света — мощен източник на културно влияние и ключов икономически отрасъл.
На хартия Холивуд продължава да доминира в глобалната филмова индустрия, като произвежда повече филми, привлича по-голяма публика и генерира най-високи приходи от продажба на билети. Според изследователите от REBOOT обаче тези числа не разкриват пълната картина. Проф. Антониос Власис, политолог от Лиежкия университет, Белгия, посочва, че макар финансовите резултати да имат значение, те не са единствената мярка за успех.
„Професионалистите в областта на филмовото изкуство в Европа постоянно ни казват, че други основни критерии — културното многообразие, сътрудничеството, публичната подкрепа и художествената свобода — са в основата на идентичността и силата на европейската филмова индустрия”. Власис предупреждава, че опитът Европа да копира холивудския модел може да подкопае културните, политическите и социалните основи, които отличават европейското кино.
Културен и геополитически актив
Изследователите от REBOOT описват европейската филмова индустрия като геополитически и културен актив. Тя играе ключова роля — от разкриването на живота на малцинствени общности и изграждането на връзки през границите до формирането на международни отношения в Европа и извън нея.
Сарикакис подчертава, че киноиндустрията е нещо повече от изкуство или развлечение.
„Европейското кино насърчава идентичността, чувството за общо бъдеще и солидарността между нациите и културите, особено в политически трудните времена, в които живеем”, казва тя.
„Филмите разказват историите, които хората споделят едни за други, като оформят култури и ценности. Това говори за толерантност, съвместно съществуване, човешки права и демокрация”.
Европейските филмови награди в Севиля, Испания, на 18 ноември продължиха тази традиция на честване на многоообразието и идентичността в европейското кино и утвърждаване на мястото му на глобалната сцена.
Променяща се индустрия
Според Европейската аудио-визуална обсерватория през 2024 г. в ЕС са произведени рекордните 2 514 пълнометражни филма — по около 7 нови филма на ден. На европейски произведения се падат приблизително една трета от всички продадени билети в кината в ЕС.
Въпреки това възходът на глобалните стрийминг платформи, като Netflix и Disney+, поставя под въпрос традиционните модели на производство на филми и тяхното разпространение.
Независимо от тези предизвикателства, проучванията на REBOOT показват, че европейските филмови професионалисти не се опитват да създадат единна паневропейска стрийминг платформа, която да се конкурира с американските гиганти. Вместо това те изследват начини за съхраняване на многообразието и творческата независимост на Европа.
„Глобалните стрийминг платформи се превърнаха в преки и влиятелни играчи в европейската филмова индустрия”, казва Власис. „Те използват данни за аудиторията, за да решат какво да продуцират и популяризират, но повечето европейски продуценти нямат достъп до тази информация. Това отслабва позицията им да влияят”.
Затова професионалистите настояват за по-голяма прозрачност на данните, квоти за европейско съдържание и за инвестиционни задължения от страна на глобалните платформи.
Междувременно традиционните трансгранични копродукции остават крайъгълен камък на европейското кино.
„Филмовите творци разглеждат копродукцията като икономическа необходимост — за обединяването на финансови ресурси и насърчаването на творческия обмен, но също така и като стратегически инструмент за разширяване на възможностите за разпространение и на професионалните мрежи в Европа и извън нея”, казва Власис.
За изследователите филмите са част от стратегическата мека сила на ЕС, допринасяща за неговата културна дипломация и глобално влияние.
Вдъхновение за следващото поколение
Въпреки това разбирането на начина, по който младите зрители се ангажират с европейското кино — и какво ги привлича към салоните въпреки конкурентните форми на забавление — е от решаващо значение за справяне с натиска върху индустрията.
Проучване на REBOOT сред 4000 млади хора показва, че въпреки примамливостта на стрийминга, големият екран все още запазва своята магия.
„Киното има уникално привличане”, казва 18-годишен участник от Италия. „Големият екран и звукът създават атмосфера, която не може да се постигне у дома”.
На кинофестивала в Кан през 2025 г. изследователите от REBOOT представиха първите резултати от проучването как младата публика общува с европейското кино.
Препоръките им включват подобряване на качеството на дублажа, понижаване на цените на билетите и по-голяма достъпност на европейските филми за младите зрители.
Те подчертават и необходимостта от подкрепа за младите творци.
Много млади европейци вече снимат и монтират видеоклипове на телефоните си, но изпитват трудности да навлязат в професионалните мрежи — а това е загуба на свежи идеи, които биха могли да вдъхнат нов живот на индустрията.
Бюрократичните системи за отпускане на субсидии, предупреждават те, често затрудняват начинаещите да стартират проекти в ранен етап на реализиране. Това означава, че киноиндустрията не получава редовен приток от нови идеи, необходими за да остане актуална и привлекателна за младата публика.
В същото време резултатите на REBOOT потвърждават, че макар глобалните кинохитове да имат голяма привлекателност, филмите с богато повествование и застъпена социална реалност — често ключови характеристики на европейското кино — са с най-силно въздействие.
„Дълбокомисленият дълготраен характер на европейското кино се откроява“, казва Сарикакис. „Младите хора носят многoезичен живот, глобален поглед и творчески инстинкти. В комбинация с новите технологии това създава огромен потенциал за бъдещето на европейската филмова индустрия”.
Рестарт за бъдещето на европейското кино
Освен копродукциите екипът на REBOOT изследва как нововъзникващите технологии, цифровите работни процеси и новите форми на независими и младежки продукции преобразяват европейската творческа екосистема и създават нови възможности за сътрудничество и иновации.
Основната цел на екипа е да преформулира какво означава конкурентоспособност за европейското кино. Вместо успехът да се измерва само чрез пазарната ефективност, REBOOT разглежда културното, художественото и общественото въздействие като централни елементи в дългосрочната стратегия за европейското кино.
Както показа Flow, истории със сърце и смисъл могат да прекосяват граници и да завладяват публика по целия свят. Основано на сътрудничество, креативност и културно многообразие, европейското кино може да се окаже едно от най-устойчивите произведения на изкуството на континента.
Изследванията в тази статия са финансирани от програма „Хоризонт” на ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия. Статията е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.
