С ускоряването на климатичните промени финансирани от Съюза изследователи се мобилизират в защита на подводното и крайбрежното наследство на Европа с иновативни методи и високотехнологични решения.
от Гарет Уилмър
На 40 метра под морската повърхност, край северозападна Италия, лежи един от най-добре запазените ѝ потънали кораби от Втората световна война. Equa — италиански кораб за преследване на подводници, оборудван с оръдия — потъва без жертви след случаен сблъсък с германски кораб през 1944 г.
Днес плавателният съд приютява богата морска фауна, която привлича гмуркачи и рибари. Мястото е сред основните обекти на изследване от учени, които работят за опазване на морското наследство на Европа на фона на нарастващото замърсяване и изменение на околната среда.
През август 2023 г. водолази установяват тревожни признаци, които биха могли да ускорят ерозията на кораба.
Те откриват увеличение на температурата на морското дъно с 2 °C спрямо историческите данни за района — значително над сезонните норми. Освен това необичаен възходящ воден поток раздвижва пясъка и тинята на дъното, възпрепятствайки водолазите да завършат 3D заснемането на останките.
„Тези наблюдения подчертаха нуждата от допълнително вземане на проби и научен анализ, за да потвърдим климатично обусловените въздействия върху деградацията на останките от кораба”, казва д-р Ангелос Амдитис, директор „Научноизследователска и развойна дейност“ в Института по комуникации и компютърни системи (ICCS) в Атина, Гърция.
Амдитис е ръководител на THETIDA — финансирано от ЕС сътрудничество, продължаващо до октомври 2026 г. Изследователите се фокусират върху опазването на подводното и крайбрежното културно наследство на Европа от свързани с климата заплахи, като повишаване на температурата, замърсяване, подкиселяване и промяна на теченията.
Усилия за защита
Корабът Equa е един от седемте пилотни обекта, проучвани от THETIDA. Те включват крайбрежни и подводни местоположения в Средиземноморието и Северна Европа — два потънали кораба в Италия, корабокрушение край Кипър, останки от самолет от Втората световна война край Португалия, замъкът на Миконос в Гърция, езерото Айсел в Нидерландия и станция на въглищна въжена линия в Свaлбард, Норвегия.
Според д-р Панайотис Михалис, старши изследовател в групата I-SENSE на ICCS и ръководител на проекта THETIDA, всички пилотни обекти показват, че предизвиканите от климата опасности, като ерозия на бреговете или екстремни атмосферни явления, се засилват.
„Чрез комбиниране на мониторинг със сензори на място, спътникови наблюдения и усъвършенствани подводни технологии за наблюдение целим да създадем индикатори за ранно предупреждение и да предоставим на управляващите културното наследство практически инструменти за действие преди настъпването на необратими щети”, обяснява той.
Експертите подчертават, че все още има значителни празнини в намирането на начини за запазване на морското наследство и ясни насоки за постигането му.
„Много обекти остават недокументирани, а останките от кораби и потопени селища се разрушават по-бързо, отколкото успяваме да ги изучим или стабилизираме”, допълва Амдитис.
Въпреки това той признава важността на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство от 2001 г. и ангажимента на ЕС да приоритизира културното наследство.
Наследство на бреговете на езеро
Обект на нидерландското изследване е езерото Айсел, голямо сладководно езеро, отделено от морето чрез дига, изградена през 1932 г. На бреговете му се намират останки от някогашни градове и села, диги, шлюзове, помпени станции и мелници. Фокусът е върху старата помпена станция Gemaal de Poel.
„Властите не знаеха какво да правят със сградата и обсъждаха възможността да бъде съборена”, казва д-р Дениз Икиз, изследовател на културното наследство и климатичните промени в Технологичния университет в Айндховен, част от екипа на THETIDA. „Но местните жители смятаха, че тя е част от тяхната история и се чувстваха свързани с нея”.
Голяма част от вниманието е насочено към научни дейности с участието на граждани. В работни срещи и дискусии, наречени „Живи лаборатории”, местни жители, представители на властите, студенти и експерти имат възможност да споделят своите мнения, които след това се включват в стратегии в областта на опазването.
„Важно е да разберем приоритетите на различните общности чрез тези „живи лаборатории” — какво те ценят и разглеждат като свое наследство“, подчертава Икиз.
THETIDA разработва и приложение за колективно събиране на данни, което позволява на хората да създават 3D модели на седемте обекта и да споделят наблюдения.
„Този казус бе пример за това как могат да се вземат решения”, добавя Икиз.
Ролята на Арктика
Норвежкият пилотен обект дава различна гледна точка за крайбрежното наследство, като поставя въпроса дали определени обекти изобщо могат и трябва да бъдат опазвани.
Става дума за станция на въглищната въжена линия Хьортхамн в архипелага Свалбард, северно от Полярния кръг. Това е район, който преживява едни от най-бързите темпове на климатични промени в света, водещи до драматична загуба на морски лед и трайно замръзнали почви.
Старата миннодобивна площадка включва уникален набор от постройки, стълбове на въжената линия, останки от локомотив и железопътни релси. Според прогнозите на изследователите без мерки за защита обектът вероятно ще изчезне в рамките на 10—20 години.
Д-р Паломa Гузман, изследовател в областта на политиката и управлението на културното наследство в Норвежкия институт за изследвания на културното наследство в Осло, обяснява, че връзката на местната общност с добива на въглища бързо се променя и бива заменена от туризма, услугите и изследванията. Последната норвежка въглищна мина в региона е затворена през юни тази година и много от миньорите са напускали региона.
Определяне на принципите
Изследването в Свалбард поставя редица сложни въпроси. Там културното наследство се определя почти изцяло по хронологичен критерий: всичко, построено преди 1946 г., автоматично се счита за защитено, независимо от състоянието, значението или уместността му.
Но с бързите промени в ландшафта поради размразяването на трайно замръзналите почви и крайбрежната ерозия този твърд подход прави опазването почти невъзможно на практика.
„Важно е не дали все още има общност”, казва Гузман. „Става въпрос за преоценка на това какво възприемаме като значимо наследство така, че опазването да стъпва върху споделени истории и ценности, а не върху механично задължение, основано само на възрастта”.
Обект, който е застрашен от срутване, може да бъде опасен и за околната среда, особено когато промишлени отпадъци са изложени на ерозия.
В този контекст признаването на различни видове стойност — историческа, екологична, социална и научна — става ключово за вземане на реалистични решения за това какво да бъде стабилизирано или документирано и как да се управляват неизбежните загуби.
Работата на Гузман не е само за дефиниране на крайбрежното и морското наследство, тя показва, че сегашните политики за защита трябва да бъдат актуализирани, за да отразяват климатичните промени и практическите ограничения, които те налагат.
От останките на потопени кораби и вътрешните водни пътища до арктическите селища, работата на THETIDA отразява по-обхватното предизвикателство, пред което е изправена Европа: климатичните промени преобразяват нашите крайбрежни зони и наследствени ландшафти по-бързо, отколкото институциите могат да реагират.
И все пак местните общности продължават да отстояват своето разбиране за наследство. Вслушвайки се в тези гласове, изследователите изграждат нещо по-трайно от което и да е отделно корабокрушение — рамка за това какво да изберем да опазим и защо то има значение.
Изследванията в тази статия са финансирани от програма „Хоризонт“ на ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия. Статията е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.
