Конференция в София дискутира климатичните политики като възможност за инвестиции в градската среда (снимка: Interimage)
Източниците за финансиране на климатични политики, от които България може да се възползва, са многобройни и до 2030 г. възлизат на над 11 млрд. евро, стана ясно на международната конференция „Климатичните политики като възможност за инвестиции в развитие на градската среда”, организирана тази седмица от Министерство на околната среда и водите като част от съпътстващата програма на 61-вата сесия на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC).
За да бъдат ефективно използвани тези средства, е необходим научно-базиран подход и добра координация между европейските, националните и местните власти, както и съобразяване с локалните климатични рискове, подчертаха участниците в събитието.
Двете мисии на ЕС – за 100 климатично неутрални и интелигентни града и за адаптация към изменението на климата – ще стимулират взаимодействието между централната и местните власти и развитието на работещи инвестиционни модели.
Причината IPCC да се фокусира върху проблема е растящият дял на общите емисии на парникови газове, идващи от градовете. През 2020 г. между 67% и 72% от световните емисии на въглероден диоксид са дошли от градска среда. Затова е важно, че над 1000 града по света предприемат стъпки към климатична неутралност, изтъкна Шиир Килкиш, вицепрезидент на Работна група III „Ограничаване изменението на климата” на IPCC.
Управлението на градовете предопределя количеството енергия, от която хората имат нужда, подчерта тя, като посочи основните стратегии, с които могат да бъдат намалени градските емисии:
- планиране в посока по-компактни градове, които позволяват ходенето пеша;
- устойчив модел на производство и консумация с намаляване на потреблението, улавяне и складиране на въглерод в градска среда;
- електрификация на транспорта и сградите в комбинация с нисковъглеродни енергийни източници.
Доброто сътрудничество между институции, архитекти, урбанисти и учени е ключово, тъй като няма един подход, приложим към всички общини, който да може да бъде „спуснат отгоре”. Целта е местни екипи да предприемат трансформиращи действия, съобразени с локалните нужди, подчерта д-р Филип Тулкенс, началник отдел в дирекция „Здрава планета”, Главна дирекция „Научни изследвания и иновации” на Европейската комисия и заместник-ръководител на мисията на ЕС „Адаптиране към изменението на климата”.
Д-р Тулкенс насърчи представителите на общините да разгледат информацията в онлайн портала на Мисията на ЕС „Адаптиране към изменението на климата” – платформа за обмяна на опит, в която могат да намерят решения за климатична адаптация, техническа помощ с оценката на риска, насоки за финансиране и помощ при разработването на пътни карти.
Той призова местната администрация да се възползва и от финансирането от Програма „Хоризонт Европа”, която е отворена за проекти на всякакъв вид организации, но администрацията често не я припознава като източник на средства, заради нейната насоченост към научноизследователска и развойна дейност. Средствата по програмата за периода до 2027 г. възлизат на 95,5 млрд. евро.
Климатичните политики са местни политики, но за да могат общините да ги изпълняват, имат нужда от ресурс и правомощия, както и от гъвкави програми за финансиране. Сред основните пречки за изпълнението на интегрирани климатични политики остават разпокъсаната отговорност между централните и местните институции, големият обем стратегически документи и фрагментираността на програмите за финансиране, според д-р Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.
Мнението му беше подкрепено от Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ): „Тази фрагментираност често означава прилагане на мерки на парче. Правим добри неща, но не според потребностите, а според възможностите за финансиране, при което резултатът може да е красив, но все пак остава „на кръпки”, каза Георгиева.