Турция се готви да въведе възрастово ограничение за достъп до социалните мрежи. Управляващата партия на справедливостта и развитието на президента Реджеп Тайип Ердоган внесе в парламента законопроект, който ще забрани изцяло ползването на платформи като TikTok, Instagram и Facebook от деца под 15 години. Това съобщи заместник-ръководителят на парламентарната група на партията Лейла Шахин Уста.
Ако бъде приет, законът ще задължи социалните мрежи и гейминг платформите да въведат ефективни механизми за филтриране и недопускане на потребители под 15 години в срок от шест месеца. Текстът предвижда пряка правна отговорност за компаниите, които не се съобразят с изискванията.
Темата е широко обсъждана в турското общество, като официални лица я определят като „въпрос на национална сигурност“, предвид данните, че средностатистическият потребител в страната прекарва по около четири часа дневно в социални мрежи.
Турция не е първата страна в света, която посяга към регулации в опит да защити децата в дигиталната среда. Подобни мерки вече са факт или са в напреднал етап на подготовка в редица други държави.
Австралия бе пионер, като от декември 2025 г. там действа тотална забрана за достъп на лица под 16 години до основните социални платформи. Компаниите, които не спазват забраната, са заплашени от глоби до 49,5 млн. австралийски долара.
В Европа няколко държави са в процес на въвеждане на подобни ограничения. Франция гласува закон за забрана на социалните мрежи за деца под 15 години, като предстои одобрението му от Сената.
Испания обяви намерение да забрани достъпа за лица под 16 години, а Гърция е „много близо“ до обявяване на възрастова граница от 15 години.
Великобритания обмисля австралийски модел за лица под 16 години, а Дания планира забрана за деца под 15 години. Полша също подготвя закон за забрана за лица под 15 години.
В Азия, освен Турция, и Малайзия обяви, че от 2026 г. ще забрани социалните мрежи за лица под 16 години.
Темата далеч надхвърля националните законодателства и се превръща в един от големите социални и технологични дебати на годината.
От една страна, правителствата все по-категорично определят социалните мрежи като среда, която може да застраши психичното здраве и физическата сигурност на децата. Официални данни сочат, че огромен процент от подрастващите се сблъскват със съдържание, насърчаващо насилие, самонараняване, или стават жертва на кибертормоз и опити за злоупотреба.
От друга страна, технологичният сектор и част от експертите предупреждават, че „забраната“ не е вълшебна пръчица. Опитът на Австралия вече показва, че строгите мерки могат да доведат до неочаквани странични ефекти – подрастващите мигрират към нерегулирани и често по-опасни платформи или заобикалят системите, използвайки данните на възрастни.
Това поражда и опасения за задълбочаване на „дигиталното разделение“ – децата, лишени от достъп, могат да изостанат в развитието на дигитални умения, необходими за бъдещата им реализация.
Така или иначе натискът върху глобалните технологични платформи се засилва. Те все по-трудно ще могат да разчитат на саморегулацията и декларацията „Над 13 години съм“ при регистрация, тъй като държавите настояват за работещи технологии за верификация на възрастта и поемане на правна отговорност.
Турският законопроект е поредното доказателство, че ерата на неограничения достъп на деца до социални мрежи е към своя край, но пътят напред остава неясен и оспорван.
