Докато технологичните компании продължават агресивната си кампания за налагане на генеративния изкуствен интелект като „неизбежното бъдеще“, поколението Z реагира с нарастващ скептицизъм и дори известна доза враждебност.
Макар младите хора да са сред най-активните потребители на чатботове, паралелно с това се наблюдава културен отпор срещу AI, който се проявява както в академичната, така и в професионалната сфера.
Според данни на Harvard-Gallup, 74% от младите американци използват чатбот поне веднъж месечно. Над половината студенти признават, че ги прилагат в учебния процес всяка седмица.
В същото време обаче 79% от анкетираните изразяват притеснение, че AI прави хората по-мързеливи, а 65% смятат, че той насърчава моментното удовлетворение вместо задълбочено разбиране.
Най-новите данни показват и рязък спад в оптимизма на поколението Z към изкуствения интелект. Едва 18% от анкетираните очакват нещо хубаво от него, на фона на 27% година по-рано.
Причините за тази промяна са комплексни. Младите хора се сблъскват с противоречието между обещанията за ефективност и предупрежденията за масова загуба на работни места.
„Gen З“ са първото поколение, което трябва да се ориентира в свят, наводнен от чатботове и генеративно съдържание, след като вече преживяха загубата на години от своето развитие заради пандемията от Covid-19.
Към това се добавят и опасенията за въздействието на AI върху околната среда, дезинформацията, академичната почтеност и социалните отношения.
„Най-страшното за мен е човешкото измерение – [заубата на] способността ни да създаваме връзки и да общуваме нормално“, споделя Мег Обашон, 27-годишна учителка по изкуства от Лос Анджелис, която съзнателно избягва използването на чатботове.
Нейният пример не е изолиран – много млади хора избират професии, които не предполагат работа с AI, дори ако това означава по-ниско заплащане.
Шарън Фрейстатер, бивш инженер в Силициевата долина, също е напуснала технологичния сектор поради етични и екологични съображения. Тя твърди, че в момента почти всички обяви за работа в сферата изискват познания и опит с AI, което я кара да се чувства още по-отчуждена от индустрията.
Скептицизмът на поколението Z се подхранва и от начина, по който университетите интегрират изкуствения разум в образователния процес. Все по-често се създават специалности, фокусирани изцяло върху изкуствения интелект.
Много от висшите училища сключват милионни сделки с компании като OpenAI и Anthropic. Това поражда усещането, че академичните институции се превръщат в маркетингови канали за технологичния сектор, вместо да защитават критичното мислене и истинската наука.
Студентски организации като редакционния борд на вестника на Университета на Пенсилвания и Лъдисткия клуб на колежа „Оберлин“ публично осъждат подобни инициативи, определяйки ги като заплаха за образованието и интелектуалната свобода. Те подчертават, че AI не може да съществува заедно с образованието, защото неизбежно води до неговото деградиране.
Научните доказателства подкрепят част от тези опасения. Изследване на MIT Media Lab показва, че мозъчната активност намалява при хора, които пишат есета с помощта на AI. Този процес, известен като „когнитивно разтоварване“, може да доведе до отслабване на бдителността и затруднения при разграничаването на истина от лъжа.
Въпреки че мнозина признават практическата полза от чатботовете за бързо справяне с определени задачи, поколението Z остава подозрително към техните възможности и ограничения.
Младежите са наясно с тенденцията на системите да „халюцинират“ и да генерират невярна информация, както и с потенциалните социални и емоционални рискове от прекомерното им използване.
Алекс Хана, директор на изследванията в Distributed AI Research Institute, смята, че натискът върху младите хора да използват AI идва основно от работодателите и университетите, които търсят начин да демонстрират пред инвеститорите и да оправдаят своите инвестиции. Според нея, необходимо е да се обърне внимание на материалните условия, които карат студентите да прибягват до тези инструменти, вместо да се обвиняват самите те.
Така, докато технологичните гиганти продължават да рекламират AI като магическо решение на всички проблеми, поколението Z все по-ясно заявява своята позиция: младите хора използват инструментите, но не вярват в тяхната утопична сила.
Вместо това „Gen Z” настояват за критичен подход и за запазване на човешките качества, които правят обществото устойчиво и смислено.
