Властите в Китай затягат регулациите върху индустрията за виртуални двойници на фона на бързия ѝ растеж и рисковете, които поражда. Аватарите с изкуствен интелект на починали хора предизвикват противоречия в обществото.
Пекин въвежда регулации за т.нар. „цифрови персони“ – реалистични аватари с изкуствен интелект, които все по-често се използват не само в бизнеса, но и в личния живот.
Ходът на правителството е обусловен както от търговския растеж на сектора, така и от нарастващите опасения относно етичните му последици.
Един показателен случай е този на 47-годишната Джан Синю от провинция Ляонин. След като баща ѝ почива от рак, тя се обръща към услугата за изкуствен интелект Super Brain, за да създаде негово дигитално копие.
Аватарът възпроизвежда външния вид и глас на починалия, за да продължи да „комуникира“ онлайн. Джан Синю казва, че това ѝ е помогнало да се справи със загубата и да възвърне емоционалната си стабилност.
Подобни случаи стават все по-чести. В Китай „цифровите хора“ се използват активно в социалните медии, електронната търговия и създаването на съдържание.
Според информационната агенция Синхуа, размерът на този пазар възлиза на 4,1 милиарда юана (приблизително 600 милиона долара) през 2024 г., което представлява 85% ръст на годишна база.
Но заедно с популярността идва и нарастващата критика. Експертите предупреждават за рисковете от емоционална зависимост и заместването на взаимодействията в реалния свят.
Дори самата Джан признава, че „подобни технологии могат да осигурят фалшива утеха, въпреки искреността на чувствата“.
На този фон централният регулаторен орган за интернет (Администрацията на киберпространството на Китай) е подготвил проект за нови разпоредби. Те изискват задължително етикетиране на съдържание с изкуствен интелект и забраняват създаването на цифрови копия на хора без тяхното съгласие.
Документът има за цел и борба с измамите, дезинформацията и всяко съдържание, което би могло да застраши социалната стабилност или националната сигурност. Нарушителите са изправени пред глоби от 10 000 до 200 000 юана (приблизително от 1460 до 29 300 долара).
Специално внимание се обръща на защитата на непълнолетните: проектът предвижда забрана на системи, които биха могли да създадат емоционална зависимост у децата или да симулират близки взаимоотношения.
Тласъкът за затягане на регулациите беше даден и от нашумяла история, която стана вирусна в китайските социални медии: възрастна жена взаимодейства с изключително реалистичен аватар на починалия си син, без да знае, че това е изкуствен интелект. Инцидентът предизвика широк дебат за границата между подкрепа и измама.
Експертите отбелязват, че ситуацията отразява типичен модел в Китай: бързо технологично приемане, последвано от бързо регулиране. Самите участници на пазара признават необходимостта от подобни мерки.
Основателят на компанията Super Brain нарече новите регулации на правителството стъпка към баланс между иновациите и отговорността.
Обсъждането на проекта ще продължи до началото на май, след което се очаква да бъдат въведени по-строги изисквания. Властите се стремят едновременно да ускорят развитието на изкуствения интелект и да запазят контрола върху неговото въздействие върху обществото.
Тъй като „цифровите хора“ преминават от експериментални технологии към ежедневни инструменти, регулаторният модел на Китай може да се превърне в еталон за други страни – особено по въпросите на идентичността, съгласието и емоционалното въздействие на изкуствения интелект.
